ЕЦБ трябва да купува американски ДЦК

Eврозоната се нуждае от по-нататъшно облекчаване на паричната политика, защото при сегашната ниска инфлация и високата безработица периферните страни от региона ще изпитат болезнена дефлация. ЕЦБ обаче е изправена пред предизвикателства, пред които други централни банки не са изправени, пише професорът по икономика от Харвардския университет Джефри Франкел за сайта voxeu.org.

Статията на професора предлага начин за преодоляване на някои от тези препятствия. Тя твърди, че ЕЦБ трябва да купува американски ДЦК, понижавайки стойността на еврото. Това би било най-добрият начин да се възстанови експортния сектор на периферните страни от еврозоната.

ЕЦБ трябва да продължи с облекчаването на паричната политика, смята Франкел. Инфлацията от 0,8% годишно в еврозоната е под целта на банката за "близо до 2%", а безработицата в повечето страни все още е висока . При сегашните условия е трудно за периферните страни да намалят достатъчно разходите си до международно конкурентни нива. Ако инфлацията е под 1% в еврозоната като цяло, периферните страни ще трябва да понесат болезнена дефлация.

Въпросът е как ЕЦБ може да облекчи паричната политика, след като краткосрочните лихвени проценти вече са близки до нулата. Повечето от коментарите в Европа са около предложенията ЕЦБ да предприеме количествени улеснения (QE - Quantitative Easing), следвайки пътя на Федералния резерв на САЩ и Японската централна банка, разширявайки паричното предлагане чрез закупуване на държавни облигации на страните-членки. Това би било осъществяване на идеята на Марио Драги за директни монетарни транзакции (OMT - Outright Monetary Transactions), обявена през август 2012 г., до която обаче така и не се стигна.

QE биха представлявали проблем за ЕЦБ, пред какъвто Фед и други централни банки не са изправени. Еврозоната все още няма общи европейски облигации (а и времето за издаването им още не е дошло), които централната банка може да купува. Това би означавало, че ЕЦБ ще трябва да купува облигации на страните-членки, което от своя страна означава заемането на позиции по отношение кредитоспособността на техните финанси. Германците са склонни да смятат, че покупката от ЕЦБ на облигации, издадени от Гърция и други периферни страни, представлява финансиране на разточителните им правителства и нарушава законите, по които е създадена Европейската централна банка.

Германският Конституционен съд смята, че OMT ще превишат мандата на ЕЦБ, макар през миналия месец немският съд да прехвърли горещия картоф на Съда на Европейските общности. Правното препятствие е не само неудобствот, но и носи истински икономически проблем с моралния риск, който спасителните мерки на ЕЦБ поставят пред фискалните политики на страните-членки в дългосрочен план. Всъщност моралният риск бе сред основните причини за гръцката криза.

За щастие лихвените проценти по дълга на Гърция и други периферни страни се свиха много през последните две години. Откакто пое кормилото на ЕЦБ Марио Драги блестящо се справи с тънката линия, изискваща „да се направи всичко необходимо", за да се запази целостта на Еврозоната (в края на краищата не би имало особен смисъл от запазването на основните принципи на еврозонат , ако в резултат тя се бе разпаднала). В момента не е необходимо да се подкрепят периферните облигации, особено ако това граничи с противоконституционност.