Кругман: Управляващите трябва да се върнат към основните икономически постулати

Икономическата наука има нужда от преосмисляне след катастрофалната криза, която нито беше очаквана, нито предотвратена, пише икономистът Пол Кругман за New York Times.

Нуждата от преразглеждане на икономическите модели е известна на всички, но е важно да се разбере, че огромният интелектуален крах в областта на икономиката през последните години се случи на няколко нива, посочва Кругман.

Очевидно, икономиката като наука върви в грешната посока през последните десетилетия, водейки до световната финансова криза през 2008 г. Провалът на дисциплината обаче до голяма степен бива утежнен от греховете на икономистите, които прекалено често оставят фанатизма и егото си да надделеят над професионализма им. Освен това вземащите решенията системно избират да чуват и виждат това, което искат. И точно този всестранен провал е виновен за ужасяващото състояние на западните икономики от 2008 г насам.

В какъв аспект икономическата наука пое в грешна посока, пише Кругман. Едва ли някой е предвидил кризата от 2008 г., но това само по-себе си може да бъде извинено, имайки предвид сложността на света, в който живеем. По-изобличаващо обаче е широкоразпространеното убеждение сред икономистите, че подобна криза не би могла да се случи. В основата на това високомерие лежи господстващото идеализирано схващане за капитализма, в което индивидите винаги действат рационално, а пазарите винаги функционират съвършено.

Идеализираните модели в икономиката, както и във всяка друга наука, са полезни за избистряне на идеите. От 1980 г. обаче започна да става все по-трудно да се публикува каквото и да е, което оспорва идеализираните модели във водещите вестници. Икономистите, които се опитваха да отчетат несъвършенствата, бяха изправени пред „нова, неокласическа репресия“, както веднъж се изрази икономистът Кенет Рогоф. Няма нужда да се споменава, че допускането на нерационалност и срив на пазара означаваше допускане на възможността за катастрофата, която ни връхлетя преди 6 години.

Все пак много доказани икономисти поддържаха по-реалистична визия за света, а учебниците по икономика дори и да не предвидиха кризата, успяха доста добре да предвидят последиците от нея. Ниските лихвени равнища в условията на големи бюджетните дефицити, ниската инфлация на фона на бързо растящата парична маса и рязкото икономическо свиване в страните, налагащи мерки на икономии, изненадаха управниците, но те просто бяха последиците, предвидени от основните модели, в условията, последвали кризата.

Икономическите модели не се представиха толкова зле след кризата, но прекалено много влиятелни икономисти не могат да се похвалят със същото, отказвайки да признаят грешките си и оставяйки фанатизма да се наложи над аналитичната мисъл.

Мнозина биха си казали, че човешката природа просто е такава. Вярно е, че най-шокиращите грешки дойдоха от консервативните икономисти, но за някои леви икономисти също изглежда беше по-важно да защитят собствените си убеждения и да критикуват противниците си, вместо да търсят причините и решението за кризата. Това поведение беше шокиращо, особено за тези, които мислеха, че участват в реален и смислен дебат.

Щеше ли да има разлика обаче, ако икономистите се държаха както трябва? Или властимащите щяха отново да направят същото?

Ако си мислите, че управляващите са прекарали последните 5-6 години, уповавайки се на консервативните икономически модели, се лъжете. Напротив, те бяха широко отворени към иновативни и нетрадиционни икономически идеи, които също се оказаха грешни, но им дадоха извинение да направят това, което искат.

Мнозинството ориентирани към политиката икономисти вярват, че увеличаването на публичните разходи в една отслабена икономика създава работни места, а намаляването на разходите – съкращава такива. Европейските и американските лидери обаче избраха да послушат шепа икономисти, твърдящи обратното. Нито една теория или пример от миналото не оправдава паниката относно нивата на правителствения дълг, но политиците решиха въпреки това да се паникьосат, цитирайки повърхностни и в крайна сметка погрешни изследвания.

„Не казвам, че икономиката се намира в добро състояние, или че нейните дефекти не са от значение. Напротив, от значение са и напълно подкрепям преосмислянето и реформирането на областта“, пише Кругман.

Големият проблем с икономическата политика не е, че традиционните икономически модели не ни казват какво да правим. Всъщност светът би бил в много по-добро положение, отколкото е сега, ако реалната политика се водеше съобразно основните икономически постулати, заключава Кругман.