Има ли риск за България заради кризата в Македония?

Три дни след кръвопролитията в Куманово и разразилата се политическа буря в Македония, премиерът Бойко Борисов свика Съвета по сигурност към правителството. След спешното заседание бяха дадени уверения, че кабинетът и службите вече имат план да покрият всички възможни рискове за България. Това се казва в анализ на Георги Папакочев за ситуацията при съседите, публикуван от Deutsche Welle.

„Македония ни е съседка и каквото се случва там може да рефлектира и върху нас“, заяви по телевизията външният министър Даниел Митов, подчертавайки, че отговорността за кризата се носи от правителството в Скопие.

Бившият генерален консул в Битоля, сега преподавател по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Наум Кайчев е убеден, че българските служби за сигурност едва ли ще допуснат на българска територия да проникнат „терористични групи и елементи“, по думите на вътрешния министър Бъчварова. Въпреки това структурите по сигурността следва да бъдат нащрек и да си вършат работата“, казва Наум Кайчев.

Според него вълна от македонски граждани към България може да се появи само при драматично влошаване на обстановката в съседна Македония, но дори и тогава тя няма да бъде проблем за държавата: „Това все пак са близки хора, много от тях имат роднини в България, притежават и собствени имоти у нас. Да не говорим за многобройните възпитаници на български висши училища, както и за македонци, които вече са уседнали и работят в българските градове. Евентуалното адаптиране на тези хора в страната ще бъде лесно, но аз не очаквам да се стигне до такова развитие на събитията“, е категоричен бившият български генерален консул в Битоля.

Рисковете от дестабилизация

Докторът по международни отношения от университета в Оксфорд и бивш директор на Европейския съвет по външна политика в София Димитър Бечев също не очаква голяма миграционна вълна, доколкото конфликтът към днешна дата е локален. Той припомня 2001 година, когато Македония се намираше на ръба на много по-мащабен конфликт, но и тогава той беше локализиран и бежански поток не се появи.

„По-дългосрочните рискове се крият в евентуалната дестабилизация на Македония - нейната цялостна нестабилност ще я изолира все повече, а това ще се прехвърля и в България”, казва Бечев. Той смята, че изолацията на Македония от последните 7 години е в разрез с българските интереси. Дори да няма пряка заплаха, изолирането на бившата югорепублика от евроинтеграцията, проблемите й в процеса на демократизация и тръгването назад към авторитарно управление – всичко това индиректно засяга България.

„Ако се погледне в дълбочина, днес проблемите на Македония са свързани с корупцията, клиентелизма, с използването на групови, лични, фамилни зависимости и интереси при консумирането на властта. Това са проблемите и те съвсем не са междуетнически, както побърза да ги определи лидерът на ДПС Лютви Местан“, казва Димитър Бечев.

И все пак кои са възможните политически последици в случай на ескалираща криза в Македония? Историкът Наум Кайчев е убеден, че подобно развитие би довело до още по-голямо дестабилизиране на Западните Балкани, но в крайна сметка големият губещ ще бъде ЕС като цяло и най-вече неговите гранични държави-членки, каквато е България.

„Тъкмо затова София има интерес да поддържа балансите в региона или както се изрази външният министър Митов „за България е важна териториалната цялост и запазването на стабилността на Македония“, подчерта Кайчев.

Димитър Бечев смята, че по-общият интерес на България е регионът да бъде интегриран, да има демокрация и икономическо развитие, да бъдат парирани основните заплахи за сигурността на България – трансграничната престъпност, трафикът на наркотици, контрабандата. Според него обаче важен е отговорът на въпроса на кого служат отговорните институции в Македония и дали те обслужват обществения интерес или са превзети отвътре от полукриминалните мрежи, които действат и от двете страни на границата.

Наследството на тайните служби

Според Бечев темата за двустранните българо-македонски отношения е обсебена от хора, свързани с разузнаванията и с всякакви полицейски структури. „Това е контрапродуктивно, защото когато се гледаме един друг като заплаха и взаимно се шпионираме, трудно можем да развиваме някакво позитивно сътрудничество, да търсим общи интереси в икономическата сфера.

Като се замислим, много от хората, които публично говорят в България по темата за Македония са директно свързани със службите и то със службите от едно време. Бремето на миналото, на взаимното подозрение, следене, на активните мероприятия ако щете, все още го има. А това неминуемо поставя граници на сътрудничеството – както в сферата на сигурността, така и в другите области на политиката и икономиката“, обобщава политологът Димитър Бечев.