Угасна ли икономическият разцвет на БРИКС?

Отвъд проблемите, пред които се изправят почти всички развиващи се икономики - например, слаби институции и лошо управление – всяка една от държавите от БРИКС се изправя пред уникален набор от предизвикателства. Например, Бразилия трябва да се справи с рецесията, ниските цени на петрола и безпрецедентния корупционен скандал около държавната петролна компания Petrobras.

Имайки предвид това, свободната търговия – по подобие на тази в страните членки на НАФТА (Канада, САЩ и Мексико), и по-благоприятните условия за чуждестранните инвестиции, особено в енергийния сектор, би трябвало да са на първо място в програмата на президента Дилма Русеф.

Русия също усеща натиска от по-ниските цени на петрола както в бюджета, така и по отношение възможността да стимулира последващото развитие на енергийния сектор. Усложняващо предизвикателство са икономическите санкции, наложени от САЩ и Европа в отговор на агресивната политика на президента Владимир Путин спрямо Украйна. Освен това Русия има зашеметяващ демографски проблем, характеризиращ се със спад на населението, отлив на „мозъци“ и продължителност на живот доста под средната за развита страна.

Поне до този момент Индия разполага с най-добрите икономически условия в краткосрочен план. Инфлацията, която доскоро бе основна заплаха за икономиката, спада под опеката на гуверньора на Централната банка на Индия Рагурам Ражан. Очаква се 7,5% ръст за тази година. Но фискалната позиция на Индия остава предизвикателна. Населението на страната, което скоро може да стане по-голямо от това на Китай, остава да живее най-вече в селските райони и в бедност.

Въпреки надвисналите предизвикателства премиерът Нарендра Моди изпълнява бавно обещаните икономически реформи. И все пак въпреки че направи някои дребни подобрения в регулациите, приватизацията и трансфера на пари към бедните, по-мащабните реформи на пазарите на труд и земя му се изплъзват.

От своя страна Китай опитва трудно икономическо ребалансиране – от икономически модел, воден от износа, до такъв, базиран на потреблението. С други думи китайският президент Си Дзинпин залага, че растящата средна класа ще търси достатъчно стоки, за да не допусне огромния излишен капацитет в основни отрасли на икономиката да доведе до висока безработица.

Под 40% дял от БВП спрямо поне 60% в развитите държави потреблението на китайските домакинства определено има накъде да расте. Но китайската икономика остава изложена на значителни рискове. Както се случи в Япония преди десетилетия, Китай започва да среща все по-голяма конкуренция по отношение на ниските разходи, например, в лицето на Виетнам. Освен това антикорупционната програма на Си Дзинпин, въпреки че е популярна сред обикновените граждани, доведе до опасения относно „правилата на играта“.

И накрая – проблемите на Южна Америка са вследствие на загубата на доверие в правителството, корупцията, огромните нужди на инфраструктурата, рестриктивния трудов пазар и регулациите за чуждестранните инвеститори. А що се касае до реформите – президентът Якоб Зума не се движи в правилната посока.

БРИКС са и винаги са били обект на същите сили, на каквито са и други икономики. Но въпреки че те увеличиха зависимостта си от пазарните сили, техните правителства продължават да диктуват твърде много, и то важни, икономически решения, увеличавайки риска от дисбаланси или дори от кризи. Способността за развитие на институциите, които подкрепят по-широката икономическа свобода с по-голяма зависимост от пазарната конкуренция и по-малко – на правителството, най-вероятно ще бъдат основният фактор за техния успех в дългосрочен план.