Чудовищният атентат в Анкара - позор за цялата турска политика

Кадрите, които ни застигат от Турция, са наистина непоносими. Атентатът, който разтърси Анкара в разгара на предизборната кампания, е най-безобразната и най-висшата форма на позора. Позор както за атентаторите, така и за поръчителите им, позор за всички онези, които под сурдинка потриват доволно ръце, но също така и позор за политиците, които ще се опитат да извлекат ползи от това чудовищно деяние, пише в коментар за Deutsche Welle Даниел Хайнрих.

Този атентат е всъщност позор за цялата турска политика. Защото е резултат от отровената политическа култура в тази страна, в която открай време всеки прави каквото си иска. Президентът Ердоган периодично нарушава повелите на конституцията, като се включва в предизборната борба. Прокуратурата започна разследване срещу кюрдския лидер Демирташ, за когото пък се знае, че е поддръжник на водача на кюрдските бунтовници Йоджалан. Най-голямата опозиционна партия - кемалистката Републиканска народна партия, се изявява предимно с дежурното си обвинение, че Ердоган е диктатор. Министър-председателят Давутоглу предпочита да си мълчи. А националистите от Партията на националистическото движение открай време повтарят все едно и също: "Чужди сили заплашват Турция". И никой не дебатира по същество. Никой не се захваща със същинските проблеми, коментира още Хайнрих. 

Според него смъртта на близо 100 души е несравнимо по-голямо зло от политическата безскрупулност. Но скръбта по тези хора би трябвало да бъде и скръб по бъдещето на Турция, защото този грозен атентат ще изостри още повече безсъдържателните борби между политическите сили и така ще отклони окончателно вниманието от структурните проблеми на страната. Турската икономика буксува, кюрдският конфликт бушува, а бежанците в страната вече наброяват 2 милиона.

Най-голямата жертва на атентата, разтърсил в събота Анкара, е турската демокрация, смята още Хайнрих. Тя е напът да се самозаличи и прави всичко възможно, за да повлече със себе си и всички онези, които се опитват да държат будно гражданското общество.

Този атентат ще разедини още повече турското общество, което и без това от десетилетия насам е силно поляризирано. И няма нищо учудващо в това, че веднага след атентата се завихри добре познатата размяна на обиди и взаимни обвинения. А всъщност усилията би трябвало да се концентрират в съвсем друга посока.

За близките на жертвите е може би без значение кой стои зад атентата: "Ислямска държава", Кюрдската работническа партия (ПКК), националистите, радикалните комунисти или някоя друга сила. Тези хора са потънали в скръб и нищо не може да ги утеши. Но аз си мисля, че отговорност трябва да бъде потърсена не само от извършителите и поръчителите, но и от всички онези, които приветстват това чудовищно покушение или пък се опитват да извлекат от него политически дивиденти.

На това място искам да уточня, че този коментар не е насочен срещу Турция, най-малкото пък срещу турския народ. Той е насочен срещу една прогнила политическа система, в която всеки един от играчите се грижи единствено за собственото си оцеляване. А гражданите на Турция? Те са жертва на тази силно поляризирана политическа култура, в която не става дума за религия, ислям или ПКК, а единствено и само за власт. И чиито представители, независимо от кой лагер, не подбират средствата за постигане на целта си.