Как изглежда световната банкова индустрия 10 години след финансовата криза

Балансите са пълни с пари в брой, депозирани в централните банки и печелейки реално... нищо. Според консултантската компания Oliver Wyman делът на парите в балансите на американските банки е скочил от 3% преди кризата до върховите 20% през 2014 г. Докато световната икономика най-накрая се възстановява след няколко фалшиви старта, печалбата може да започне да се вдига и в Европа, и в САЩ.

Четвърто, мудните приходи, заедно с конкурентните искания на надзорници и акционери, принудиха банките да намалят разходите си и да помислят по-сериозно как най-добре да използват малкото си ресурси. „Ако ще получавам добра възвръщаемост върху висока сума капитал, по-добре да се фокусирам върху това, в което съм добър“, казва шефът на Citigroup за Европа, Близкия изток и Африка Джим Коулс. Citi, която в края на 90-те се превърна във финансов супермаркет, продавайки всичко от услуги за инвестиционно банкиране до застраховки, се отдръпна и стана основно корпоративна и инвестиционна банка. Шефовете ѝ изтъкват „мрежата“ на банката – присъствието в почти 100 страни. Преди Citi имаше и банкиране на дребно в 50 страни, днес обаче броят им е 19.

Подобно отдръпване от маргиналните бизнеси доведе и до съкращаване на работните места и по-ниски бонуси, макар че заплатите на банкерите продължават да са повод за завист. Това доведе до петата промяна: банките станаха по-малко атрактивни работодатели за завършилите отлични студенти. „Най-умните хора вече не искат да ходят в банки, а в Citadel (хедж фонд)", казва високопоставен банкер. Някои млади хора, казва той, вместо това са привлечени и от технологичните компании. Други „изобщо не искат да се занимават с този бизнес“.

А това се дължи на шестата промяна: репутацията на финансовия сектор бе разрушена от кризата. Изригваха скандал след скандал, докато историята зад кризата се разплиташе: предоставянето на ипотеки на хора, които не могат да си го позволят: продаването на скъпи и често безполезни застраховки за защита на плащанията; коригиране на ключовия лихвен процент; манипулиране на валутния пазар и др.

И седмо, финансовите технологии станаха много по-важни. Това може би е по-добра новина за банките отколкото звучи, въпреки слабостта на някои от компютърните им системи. Множество финансови стартъпи се опитват да наложат бизнеса си, но в силно регулираната индустрия водещите гиганти е по-трудно да бъдат изместени. В резултат на това има голям шанс банките и технологичните компании да формират взаимно полезни партньорства, за да подобрят услугите към клиентите си, вместо да се борят една с друга.