Проваленият хазартен залог на Мей

Политическата ѝ кариера беше дефинирана от предпазливост. Затова наистина е жестоко за Тереза Мей и прекрасно за враговете ѝ, че това може да приключи с голям и катастрофален хазартен ход.

Преди девет седмици тя обяви предсрочни избори, рискувайки правителството си с цел да събере по-голямо мнозинство срещу привидно хаотичната лейбъристка опозиция. С прогнозите от анкетите за 20% аванс на консерваторите това изглеждаше като сигурен залог за смазваща победа и подновен 5-годишен мандат за партията. Но тогава последва един от най-драматичните сривове в британската политическа история, пише The Economist.

Балансът на парламентарните сили означава, че всякакви резултати са възможни, но нито един от тях няма да е „силното и стабилно“ правителство, от което страната се нуждаеше по думите на Мей, когато свика изборите. Тогава се говореше за консервативно мнозинство от над 100 гласа. Най-добрата ѝ възможност днес е минимално мнозинство с премиер, чийто авторитет може никога да не се възстанови. Единствената надежда на лейбъристите да формират правителство би била чрез оспорваща гравитацията сделка с други партии. Може да се наложат нови избори – четвъртите за Великобритания за малко повече от 2 г. 

Който и да остане начело, много скоро ще трябва да се бори с три кризи. Първата е хроничната нестабилност, завладяла британската политика, която трудно ще бъде потисната.

Изборите показаха разделена страна – между гледащи навън и навътре избиратели, млади и стари, космополитни градове и останалите, националисти и юнионисти.

Мей водеше торите в по-държавническа, нелиберална насока, с потежки регулации за фирмите и строги ограничения за имиграцията. Тачъристите, които потиснаха критиката си поради чувство за дълг или амбиция, ще наточат ножовете си. Лейбъристката партия, която при Тони Блеър постигна съгласие с пазарите, се върна към твърдо лявата социалистическа партия под ръководството на Джереми Корбин, който за разлика от Мей сега е неатакуем. На юг от шотландската граница двупартийната политика отново се  завърна след колапса на Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP) и разочароващата кампания на либералдемократите. На север от границата шотландските националисти, макар и да остават на власт, загубиха достатъчно места, за да се хвърли съмнение върху втори референдум за независимост.