Проваленият хазартен залог на Мей

Второ, икономиката се е насочила към скалите по начин, който малцина забелязват. Докато през 2016 г. икономиката пренебрегна Brexit и отчете най-високия ръст в Г-7, през първото тримесечие на тази година той бе най-нисък. Безработицата е най-ниска от десетилетия, но тъй като инфлацията е на 3-годишен връх и се покачва, реалните заплати падат. Постъпленията от данъци и растежът ще пострадат, тъй като инвестициите в страната падат, а нетната миграция от квалифицирани европейци намалява. Избирателите изобщо не подозират наближаващия крънч. Тъкмо когато ще сигнализират пред урните, че им е писнало от затягането на коланите, ще се изправят пред още по-тежки времена.

Трето, само след дни е началото на най-тежките преговори, които Великобритания е водила в мирно време. Brexit включва разбиването на икономическите и политическите договорки, създавани в продължение на половин век, свързващи страната с блок, на който изпраща половината от износа си на стоки, откъдето идват половината от мигрантите ѝ и който помогна да се запази мирът в Европа и извън нея.

Сложността на Brexit е в мащаби, които британската политическа класа съзнателно игнорираше. Освен че изобщо не обявиха как да се договаря най-коварният в историята развод, нито един политик не отговори сериозно на въпроса как икономическата мъка от Brexit ще бъде споделена. По-малка търговия, по-нисък растеж и по-малко мигранти ще означават по-високи данъци и по-малки обществени разходи. Изглежда, избирателите са се примирили с мисълта, че са били измамени от обещанията за дивидент от Brexit във формата на повече кеш за Националната здравна служба. Никой не ги е подготвил за бремето, което ще трябва да понесат за тази цел. Мей заяви, че нейната причина да насрочи извънредните избори е била да получи мандат да преговаря за Brexit според условията, които постави през януари: излизане от единния пазар и съкращаване на броя на имигрантите, което никой не приема за постижимо.

По време на кампанията тя не добави нищо към крехката си стратегия за Brexit, освен че възкреси нелепия лозунг, че  „никаква сделка е по-добра от лоша сделка“. Нека да е ясно: след тези избори няма мандат за подобен подход. Само враг на народа би се опитал сега да игнорира изборния резултат и да натиска напред независимо от мазохистичната версия за Brexit, която Мей постави пред избирателите. Няма основания да се обърне резултатът от референдума, макар че бившият лидер на UKIP Найджъл Фараж предупреждава, че може да има нов референдум. Само че твърдият Brexit, който Мей постави в центъра на кампанията си, бе отхвърлен. Той трябва да бъде преосмислен.

Какво може да произлезе от този хаос? Великобритания не е единствената държава, възстановяваща се от изборен шок. Но докато другаде кампаниите се водеха от нови лидери – Доналд Тръмп в Америка, Еманюел Макрон във Франция, британският клокотещ бунт не даде властта на никого. Хватката на Корбин върху лейбъристите укрепна, но партията е далеч от спечелването на мнозинство. Торите си остават най-голямата партия, но лидерът ѝ е прецакан в играта и няма очевиден заместник. Либералдемократите си остават малка сила. И все пак напълно възможно е нещо по-добро да изникне от пепелта.