Ще си отидат ли застаряващите африкански лидери

Застаряващи управници

Мусевени, който е президент от 1986 г., е сред най-дълго управлявалите лидери в Африка. Сред тях са и Теодоро Обианг от Екваториална Гвинея, президент вече 38 години; камерунският президент Пол Бия, управляващ от 35 години; лидерът на Конго Дени Сасу-Нгесо, който е бил президент на два пъти, общо 33 години.
Семейството Гнасингбе управлява Того, а фамилията Бонго управлява Габон вече повече от половин век. Семейство Кабила управлява Демократична република Конго от 10 години. Някои страни позволяват само два президентски мандата, но няколко отмениха подобни закони.

В Камерун Бия отмени ограниченията за мандатите и подложи на репресии опозицията. Тази година в Конго Сасу-Нгесо изпрати в затвора опозиционен лидер заради протести срещу отмяната на ограничението за броя на мандатите.

Франк Еси, генерален секретар на опозиционната Камерунска народна партия, заяви, че опозиционните движения наблюдават внимателно събитията в Зимбабве.

"Лидерите трябва да създават механизми за демократично и мирно предаване на властта, което ще позволи на власт да дойдат нови лидери. Ако не, рано или късно хората, които се задушават, ще се събудят", заяви той.

На някои места вече станаха промени. През 2014 г. президентът на Буркина Фасо, Блез Компаоре, беше свален от протестни демонстрации при опит да промени конституцията и да удължи десетилетното си управление. През януари гамбийският лидер Яя Джаме избяга, след като регионален натиск сложи край на 22-годишното му царуване.

Анголският президент Жозе Едуарду душ Сантуш се отказа от властта тази година след четири десетилетия на власт. Избраният лично от него наследник отстрани някои ключови съюзници на Душ Сантуш.

За много страни промяна в лоялността на въоръжените сили, както в случая със Зимбабве, или разцепление във вътрешния кръг, са едни от малкото начини, по които лидерите могат да бъдат принудени да се откажат от властта. Въпреки добре развитата опозиция в Зимбабве, промяната не настъпи, докато хората от близкото обкръжение на Мугабе не се спречкаха заради плановете за наследяването му и армията не го постави под домашен арест.

Бриджит Аджамагбо-Джонсън, високопоставена представителка на опозицията в Того, заяви, че те са се надявали за промяна във властта, подобна на тази в Зимбабве, при която армията да премине на тяхна страна.

"Искахме армията на Того да се бие редом с нас. Бяхме развълнувани, когато видяхме, че армията и мирното население на Зимбабве бяха излезли на улиците да танцуват. Това искаме да се случи и в Того", подчерта тя. "Тази година в Зимбабве ще има промени. Ще има и в Того".