Ще си отидат ли застаряващите африкански лидери

Часове след като президентът на Зимбабве Робърт Мугабе беше принуден да подаде оставка след 37-годишно управление, угандийският президент, друг бивш партизанин, управлявал повече от три десетилетия, съобщи в Twitter за увеличаване на заплатите на чиновниците и светлите перспективи пред танкистите.

Поддръжници на дълго управляващи африкански лидери отхвърлят приликите със Зимбабве, където бившият вицепрезидент - свален при борба за власт със съпругата на Мугабе - взе властта с подкрепата на военните и народа, пише в анализ за Ройтерс Катрин Хаурелд.

Но туитите на угандийския президент Йовери Мусевени, публикувани на фона на засилващото се недоволство от опитите на 73-годишния политик да удължи управлението си, намекват, че той гледа на юг и мисли за собствената си съдба.

"Сега, когато икономическата ситуация в Уганда се подобрява, правителството ще може да обмисли повишаването на заплатите на войниците, чиновници, здравни работници и учители и да се заеме с жилищното строителство", съобщи Мусевени в Twitter на 22 ноември. 

Не е ясно за какво подобрение говори той. Разклатената угандийска икономика нараства прекалено бавно, за да покрие нуждите на бързо нарастващото население от 37 милиона души. Броят на гражданите, разполагащи с по-малко от един долар на ден, е нараснал до 27 на сто, съобщи през септември статистическата служба, в сравнение с 20 на сто преди пет години.

Канцеларията на Мусевени не беше открита за коментар по туитовете, но според Джон Баптист Намбеше, депутат от управляващата партия, който се опълчва на опитите на президента да отмени възрастовите ограничения за поста си, това не е съвпадение.
"Подбирането на точния момент не може да е било случайно. Това целеше да подчертае влиянието му, да изтъкне, че армията вероятно все още е твърдо зад него, за разлика от случая в Зимбабве", заяви Намбеше пред Ройтерс.

Мусевени може би не е единственият.

Няколко африкански лидери се сблъскаха с обществена съпротива през последните години, от Того, където тази есен протестираха хиляди, до Габон, където миналата година избухнаха размирици, след като президентът Али Бонго получи нов мандат на спорни избори.

Падането на Мугабе засили надеждите на опозиционни политици, че ще паднат и други отдавнашни лидери, но също така раздуха опасенията, че тези, които ги заменят, може да не са по-добри.