С Пекин начело – срещу Брюксел

В продължение на години Европейският съюз се опитваше да потисне влиянието на Русия. Но когато иде реч за Китай, европейците са невероятно слепи. Поднебесната империя беше ухажвана до немай-къде, а Германия дори изпраща редовно половината от правителствения си екип за консултации с Пекин.

Но от известно време китайският ангажимент се наблюдава с нарастващо подозрение в Берлин и Брюксел. И то не само защото Китай все повече се превръща в конкурент на САЩ и на ЕС. Скептицизмът се дължи и на експанзивната китайска стратегия, която става все по-очевидна в Югоизточна Европа.

По-специално Гърция, България и Унгария са ангажирани тясно с Китай. Но и Прага напоследък започва да поддържа близки контакти с Пекин.

При това не става дума само за отворените врати за китайски инвестиции, както показва едно разследване на швейцарския Neue Züricher Zeitung. Става въпрос и за дипломация - и за опита за изграждане на противотежест на ЕС.

Чешкият президент Милош Земан не е кой знае колко близък приятел на ЕС. С това отношение не само че наскоро той спечели изборите, но и си създава нови приятели - например в Далечния изток.

След като президентът Милош Земан пое длъжността през 2014 г. Чешката република се превърна от държава, която бе критична спрямо Китай, в един от най-благодарните партньори на Пекин. Пражката администрация сега е по-скоро послушна към ръководството в Пекин. Така например чешкият посланик в Китай бе заменен по искане на президента, защото е подписал призив към Китай да зачита правата на човека. А междувременно по икономически въпроси Земан се съветва, между другото, от китайски консултант, който също така притежава футболния клуб Славия Прага.

Чехия е само един пример за нарастващото влияние на Китай върху политиката в Европа. Институтът за китайски изследвания Merics съвместно с Глобалния институт за обществена политика (GPPi) изготви проучване, посочващо многобройните начини, по които Пекин разпространява своите виждания в чужбина, оказва влияние върху вземащите решения, медиите, гражданското общество и академичния свят. Важен момент в това развитие е финансовата криза от 2008 г., с последствията от която някои държави трябваше да се борят години по-късно. Вместо на пари от Брюксел, някои разчитаха на инвестиции от Китай.

В резултат на скептицизма към Брюксел, който е по-разпространен на Изток, отколкото в Западна Европа, Пекин се утвърждава постепенно като богата на парични средства алтернатива, която не обръща внимание на правните стандарти, правата на човека или регулациите. И обратното, всеки, който критикува Пекин, бива последователно наказван. Това обяснява защо никой европейски лидер вече не приема официално Далай Лама. Това има отражение и върху факта, че през последните години ЕС като конфедерация не успява да формулира обща позиция срещу Китай, особено по въпросите на правата на човека.

Авторите също така правят пряко сравнение с Русия, чието влияние върху предизборните кампании в Европа и Съединените щати предизвика сериозен дискомфорт през последните две години. Руските инструменти обаче са много по-видими и очевидни от тези на Китайската комунистическа партия, ето защо на тях се отделя много повече внимание, отколкото на тези на китайците.

Икономическата зависимост е само един от лостовете, който комунистическата партия използва. Откритостта на много европейски страни улеснява създаването на институти и мозъчни тръстове, които разпространяват китайския възглед за световната политика.

Това правят и медийни партньорства. Притурки във вестниците, написани от държавната пропагандна машина, както и покани за изследователи и журналисти, са сред инструментите, с които Китай се опитва да повлияе на европейското отношение.

Този тип култивиране на имидж - известен също като „публична дипломация" - се практикува и от други държави. Все пак прави впечатление, че Китай не позволява никаква реципрочност: чуждестранните организации са подложени на строги правила от 2017 г. насам, а голям брой ограничения затрудняват дейността на чуждите компании в Китай. В медийния сектор това стига до там, че западни издатели понякога цензурират критични към Китай пасажи с надеждата скоро да могат да публикуват и на китайския пазар.

Специална роля играят добре организираните китайски чуждестранни студенти и преподаватели. От време на време в западните университети постъпват оплаквания от името на CSSA (Асоциация на китайските студенти и учени), защото членовете им са били наранени от определени събития, като например чрез изказване на представител на т. нар. Революция на чадърите в Хонконг. Въпреки че тези инциденти не са толкова разпространени в Европа, колкото в САЩ, е възможно скоро да се увеличат, се казва в проучването. CSSA е вече добре представена във всички страни от Западна Европа.