Петролната индустрия на Европа ще просъществува и при цена от 60 долара за барел

Европа едва ли е първото място, което идва наум, когато се говори за водещите региони в света, в които се добива петрол. Съществува и схващане, че европейската местна петролна индустрия е достигнала пика си, особено в Северно море, пише Euractiv.com в свой анализ.

Въпреки че цената на петрола се възстанови в известна степен след срива от нивата над 100 долара за барел, добиването на суровината продължава. Нови, динамични играчи се появяват на пазара, за да експлоатират резервите, а Норвегия дори се насочва към неоползотворените досега залежи в най-северните води.

Според проучване на европейските производители на петрол и газ индустрията ще просъществува и при ценови равнища от 60 долара за барел. Това ниво беше достигнато и преминато през декември 2017 г. и изглежда ще се задържи, очакват компаниите.

Индустрията е оптимистична за офшорните сондажи в европейски води дори и при промяна на динамиката на сектора. Европа обаче не се очаква да се върне към исторически най-високите нива на добиви, особено в по-старите полета в Северно море. Дори и там обаче интересът към все още неоползотворените залежи не намалява и той дори не е изразен от най-големите компании, подчертава се в документа, цитиран от изданието.

По-малките играчи се насочват към добиването и на малкото останали резерви в региона. При сегашните добиви има запаси за още от 13 до 26 години, показват данните в доклада.

Най-евтини са добивите във Великобритания, следвана от Норвегия и Холандия.

В документа се припомня и че петролните компании преминават през период на консолидация от времето, когато черното злато се търгуваше на нива около и под 40 долара за барел. Сега основното им желание е да удържат постигнатата ефективност оттогава и да избегнат нова криза.

Норвегия засега остава водещ играч в петролната индустрия на Европа. Втора е Великобритания.

Според доклад на консултантската компания Wood Mackenzie новооткритите резервите от газ и петрол в Европа са с еквивалент от около 14,7 млрд. барела. Това е с 800 млн. барела повече спрямо по-ранни оценки заради активизирането на проучвателната дейност. В този обем влизат около 2 млрд. барела в Северно море и почти 1,9 млрд. барела в Баренцево море. Тази оптимистична прогноза изглежда се споделя и от правителството на Норвегия.

Новооткритите резерви не се изчерпват само с норвежките води. ВР например обяви наскоро две нови петролни полета, които е проучвала, а държавният регулатор в сектора очаква увеличаване на дневните добиви поне до 2019 г. След 2019 г. обаче се очаква спад на добивите, който ще продължи до 2050 г.

На фона на интереса към добивите на петрол в Европа обаче Международната агенция по енергетика очаква търсенето да се увеличава със само 0,5% годишно през следващите 20 години. Все пак търсенето в Европа значително надвишава местното производство, така че вероятно бизнесът вижда смисъл да продължи да експлоатира запасите.

Засилва се обаче обществената и политическа опозиция на индустрията заради опасенията за околната среда и климатичните промени.

В резолюция, приета през януари, Европейският парламент (ЕП) посочва, че проучвания и добив на петрол и газ не трябва да се осъществява в „уязвими райони“. Те обаче са само 6% от площта на ексклузивната икономическа зона на Европа.

ЕП настоява и за по-строга регулация на издаваните но ви разрешителни за проучвания и добив на петрол и природен газ.