Проклятието на европейския просперитет

Никой, който пътува през Западна Европа, особено през лятото, не може да не бъде впечатлен от просперитета, красотата и качеството на живота на континента. Последното е по-малко очевиден в Съединените щати въпреки по-високия доход на глава от населението, отчасти защото страната е по-голяма и по-гъсто населена. Съединените щати не предлагат на пътешественика спектакъла на един идеално запазен пейзаж, който е снабден с музеи, отлични ресторанти и Wi-Fi, както бихте очаквали във Франция, Италия или Испания. Може да се твърди, че никой в човешката история не е живял толкова добре, колкото западноевропейците днес, пише в свой анализ Бранко Миланович, професор в  City University of New York, и един от най-известните анализатори на темата за разпределянето на доходите, за блога си Global Inequality.

Но, както всички знаят, има дълбоко недоволство в целия континент, не на последно място в Италия: хората не са доволни от начина, по който работи европейската политика, с имиграцията, перспективите на по-младото поколение, несигурните работни места, конкуренцията с работници с ниски доходи в Азия или конкуренцията за наваксване на американските ИТ корпорации и американската стартъп култура. Миланович обаче се съсредоточава над двете „проклятия", които парадоксално излагат просперитета на Европа на риск.

Първото проклятие е свързано с миграцията. Фактът, че Европейският съюз е толкова проспериращ и мирен в сравнение с източните си съседи (Украйна, Молдова, Балканите, Турция), и - по-важното - Близкия изток и Африка, означава, че той представлява отлична цел за миграция. 

Разликата в доходите между "ядрото" на Европа (бившата ЕС с 15 членове) и Близкия изток и Африка е не само огромна, тя продължава да се увеличава. Западноевропейският БВП на глава от населението сега е малко под 40 000 международни долара. В Субсахарска Африка той възлиза на 3500 долара - разликата от 11 към 1. През 1970 г. БВП на глава от населението в Европа е 18 000 долара, а в Субсахарска Африка - 2600 – разлика 7 към 1. И тъй като хората от Африка могат да увеличат доходите си десетократно при емигриране в Европа, не е изненадващо, че продължат да го правят въпреки всички препятствия, които срещат по пътя към Европа. Щеше ли един холандец да мисли по друг начин, ако може да спечели 50 000 евро годишно в родината си, но половин милион евро в Нова Зеландия?

Предвид размера на разликата в доходите миграционният натиск ще продължи поне още 50 години или дори ще се увеличи - дори ако Африка успее да настигне Европа през този век (което означава, че ще икономиката ѝ ще нараства по-бързо от тази на ЕС). Това напрежение не е статично, защото Африка е континентът с най-високия очакван ръст на населението, а броят на потенциалните мигранти ще се увеличи многократно. Докато съотношението на населението между Субсахарска Африка и ЕС днес е 1 млрд. към 500 млн. души, след около 30 години това съотношение ще бъде 2,2 милиарда към 500 млн. души.

Но, както всички знаят, миграцията създава траен и устойчив политически натиск върху европейските страни. Цялата политическа система е в състояние на шок, както показва кризата в Италия, изоставена от европейските си партньори в справянето с миграцията, или както илюстрират и решенията на Австрия и Унгария за изграждането на гранични стени. Едва ли има страна в Европа, чиято политическа система не е разтърсена от темата за миграцията: десният натиск в Швеция, Холандия и Дания, възходът на AfD в германския Бундестаг, новата популярност на „Златна зора“ в Гърция.

Вторият проблем, който допринася за политическото неразположение в Европа в допълнение към миграцията, е нарастващото неравенство на богатството и доходите. Европейското неравенство може също, поне отчасти, да бъде наречено "проклятие за просперитета": благосъстоянието на някои страни,  чийто годишен доход се увеличава в продължение на няколко десетилетия, не нараства само пропорционално на доходите, а повече. Това се дължи на спестяванията и натрупването на богатство. Швейцария е по-богата от Индия не само по отношение на годишното производство на стоки и услуги (съотношението на БВП на двете страни на глава от населението по пазарен обменен курс е около 50 към 1), но Швейцария дори е "по-богата" по отношение на богатството на възрастен (съотношението е почти 100 към 1).

Влиянието на нарастващото съотношение богатство / доходи е такова, че сумата от генерираните от капитал приходи расте по-бързо от БВП. Ако богатството е много концентрирано, както е във всички богати страни, нарастващият дял на капитала в общата продукция почти автоматично води до увеличаване на междуличностното неравенство. Накратко, много неравномерно разпределените източници на доходи (печалба, лихви, дивиденти) се увеличават по-бързо от по-малко неравномерно разпределения източник на доходи (заплати).

са

Така че, когато процесът на ръст произвежда тенденциозно много по-голямо неравенство, ясно е, че са необходими по-строги мерки за борба с това увеличаващо се неравенство. Но в Европа, както и в САЩ, няма достатъчно политическа воля за въвеждане на данъци върху наследството или за въвеждане на политика в полза на малките, а не на големите инвеститори. Така че има политическите сътресения срещат... политическа парализа.

да обединим тези две тенденции: Постоянният миграционен натиск и квази автоматичното увеличаване на неравенството са двата проблема, които днес тровят политическата атмосфера в Европа. Като се има предвид малката вероятност тези проблеми да бъдат решени, то не е изненадващ изводът на Бранко Миланович, че политическите сътресения ще  продължат. И няма никакъв смисъл "популистите" да се обвиняват е безотговорност или да се надяваме, че предпочитанията на хората са изкривени от "Fake News". Проблемите са реални. И изискват реални решения, заключава Миланович.