IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Проклятието на европейския просперитет

Устойчивият миграционен натиск и почти автоматично увеличаващото се неравенство отравят политическата атмосфера в Европа

08:15 | 11.06.18 г. 22
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p style="margin-bottom: 0cm; line-height: 100%">
	Скалистият бряг на Манарола в Лигурия. Никога досега в човешката история никой не е живял толкова добре, колкото западноевропейците днес. <em>Снимка: Pixabay&nbsp;</em></p>

Скалистият бряг на Манарола в Лигурия. Никога досега в човешката история никой не е живял толкова добре, колкото западноевропейците днес. Снимка: Pixabay 

Никой, който пътува през Западна Европа, особено през лятото, не може да не бъде впечатлен от просперитета, красотата и качеството на живота на континента. Последното е по-малко очевиден в Съединените щати въпреки по-високия доход на глава от населението, отчасти защото страната е по-голяма и по-гъсто населена. Съединените щати не предлагат на пътешественика спектакъла на един идеално запазен пейзаж, който е снабден с музеи, отлични ресторанти и Wi-Fi, както бихте очаквали във Франция, Италия или Испания. Може да се твърди, че никой в човешката история не е живял толкова добре, колкото западноевропейците днес, пише в свой анализ Бранко Миланович, професор в  City University of New York, и един от най-известните анализатори на темата за разпределянето на доходите, за блога си Global Inequality.

Но, както всички знаят, има дълбоко недоволство в целия континент, не на последно място в Италия: хората не са доволни от начина, по който работи европейската политика, с имиграцията, перспективите на по-младото поколение, несигурните работни места, конкуренцията с работници с ниски доходи в Азия или конкуренцията за наваксване на американските ИТ корпорации и американската стартъп култура. Миланович обаче се съсредоточава над двете „проклятия", които парадоксално излагат просперитета на Европа на риск.

Първото проклятие е свързано с миграцията. Фактът, че Европейският съюз е толкова проспериращ и мирен в сравнение с източните си съседи (Украйна, Молдова, Балканите, Турция), и - по-важното - Близкия изток и Африка, означава, че той представлява отлична цел за миграция. 

Разликата в доходите между "ядрото" на Европа (бившата ЕС с 15 членове) и Близкия изток и Африка е не само огромна, тя продължава да се увеличава. Западноевропейският БВП на глава от населението сега е малко под 40 000 международни долара. В Субсахарска Африка той възлиза на 3500 долара - разликата от 11 към 1. През 1970 г. БВП на глава от населението в Европа е 18 000 долара, а в Субсахарска Африка - 2600 – разлика 7 към 1. И тъй като хората от Африка могат да увеличат доходите си десетократно при емигриране в Европа, не е изненадващо, че продължат да го правят въпреки всички препятствия, които срещат по пътя към Европа. Щеше ли един холандец да мисли по друг начин, ако може да спечели 50 000 евро годишно в родината си, но половин милион евро в Нова Зеландия?

Предвид размера на разликата в доходите миграционният натиск ще продължи поне още 50 години или дори ще се увеличи - дори ако Африка успее да настигне Европа през този век (което означава, че ще икономиката ѝ ще нараства по-бързо от тази на ЕС). Това напрежение не е статично, защото Африка е континентът с най-високия очакван ръст на населението, а броят на потенциалните мигранти ще се увеличи многократно. Докато съотношението на населението между Субсахарска Африка и ЕС днес е 1 млрд. към 500 млн. души, след около 30 години това съотношение ще бъде 2,2 милиарда към 500 млн. души.

Но, както всички знаят, миграцията създава траен и устойчив политически натиск върху европейските страни. Цялата политическа система е в състояние на шок, както показва кризата в Италия, изоставена от европейските си партньори в справянето с миграцията, или както илюстрират и решенията на Австрия и Унгария за изграждането на гранични стени. Едва ли има страна в Европа, чиято политическа система не е разтърсена от темата за миграцията: десният натиск в Швеция, Холандия и Дания, възходът на AfD в германския Бундестаг, новата популярност на „Златна зора“ в Гърция.

Вторият проблем, който допринася за политическото неразположение в Европа в допълнение към миграцията, е нарастващото неравенство на богатството и доходите. Европейското неравенство може също, поне отчасти, да бъде наречено "проклятие за просперитета": благосъстоянието на някои страни,  чийто годишен доход се увеличава в продължение на няколко десетилетия, не нараства само пропорционално на доходите, а повече. Това се дължи на спестяванията и натрупването на богатство. Швейцария е по-богата от Индия не само по отношение на годишното производство на стоки и услуги (съотношението на БВП на двете страни на глава от населението по пазарен обменен курс е около 50 към 1), но Швейцария дори е "по-богата" по отношение на богатството на възрастен (съотношението е почти 100 към 1).

Влиянието на нарастващото съотношение богатство / доходи е такова, че сумата от генерираните от капитал приходи расте по-бързо от БВП. Ако богатството е много концентрирано, както е във всички богати страни, нарастващият дял на капитала в общата продукция почти автоматично води до увеличаване на междуличностното неравенство. Накратко, много неравномерно разпределените източници на доходи (печалба, лихви, дивиденти) се увеличават по-бързо от по-малко неравномерно разпределения източник на доходи (заплати).

са са

Така че, когато процесът на ръст произвежда тенденциозно много по-голямо неравенство, ясно е, че са необходими по-строги мерки за борба с това увеличаващо се неравенство. Но в Европа, както и в САЩ, няма достатъчно политическа воля за въвеждане на данъци върху наследството или за въвеждане на политика в полза на малките, а не на големите инвеститори. Така че има политическите сътресения срещат... политическа парализа.

да обединим тези две тенденции: Постоянният миграционен натиск и квази автоматичното увеличаване на неравенството са двата проблема, които днес тровят политическата атмосфера в Европа. Като се има предвид малката вероятност тези проблеми да бъдат решени, то не е изненадващ изводът на Бранко Миланович, че политическите сътресения ще  продължат. И няма никакъв смисъл "популистите" да се обвиняват е безотговорност или да се надяваме, че предпочитанията на хората са изкривени от "Fake News". Проблемите са реални. И изискват реални решения, заключава Миланович.  

Последна актуализация: 03:55 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

20
rate up comment 0 rate down comment 0
khao
преди 4 години
парадоксално е само написаното от теб ... всичко се движило от парадокси :):)нали, особенно ако не следваш логиката :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 0 rate down comment 0
khao
преди 4 години
йебре, чак па 4000 :) иначе си прав де :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 10 rate down comment 2
panther
преди 4 години
Европа е най-проспериращия континент през последните 4000 години.Това ясно показва че проклятието е някъде другаде.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 13 rate down comment 1
pinoccio
преди 4 години
Всъщност, става въпрос за явлението - парадокс. Светът, животът - всичко бива движено от парадокси. Парадоксът обезсмисля логиката. Това превръща възприятията ни в жертва на фактори, които нямат обяснение. Още в "Аналитика" на Аристотел е зададен коловозът на "липсващото средно" - обектът е такъв, какъвто е - който смята, че е такъв, е прав, който смята, че не е такъв, е крив. Ако котката е черна, няма как да е бяла. Само че Конфуций казва, че не е важно, дали е бяла или черна, важното е да лови мишки. Това е разликата между Аристотел и Конфуций. Черното и бялото не са теза и антитеза - диалектическото продължение на Аристотел, не са ден и нощ, а просто 24 часа според Конфуций. Затова неравенството не е между бедни и богати, а е въпрос, над който Вуте умува в кръчмата след петата ракия - защо в Дания може, а в неговия геран не може да се появи Малката русалка, за да осмисли сетните му дни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 6 rate down comment 1
red6
преди 4 години
За Африка има от Европа. Наливат се пари, но твърде малко. Образователните програми са началото, но дори и по такива се прави твърде твърде незначително. Не можеш да строиш стабилна просперираща държава с неграмотни и неуки хора.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 7 rate down comment 1
red6
преди 4 години
Добре, че ти знаеш какво се случва по върха на пирамидата, о най-просветени сред просветените. Може би и ти си масон, че знаеш? А от къде имаш тази информация? Не се ли сещаш, че това може да е подхвърлено от масоните, за да те заблуди?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 19 rate down comment 11
Momchil_Matev
преди 4 години
Проклютието на европейския просперитет е "чичо Скрудж". Всички Велики сили с изкл. на Русия и Германия, дължат богатството си благодарение на колониалния период и двете световни войни, позволили им да инкасират огромно количество чужди земи и богатства. Сега пък се стискат и дават акъл на останалите какво не правят както трябва.Това е все едно ти да имаш 5-камерна дограма и видео-стена, докато съседа няма прозорци и не знае какво е телевизор. Няма как да се случи в дългосрочен период и това е проклятието на Европа.Планът Маршал е доказателство, че е възможно и друго поведение. За жалост, такъв в днешно време не е възможен и няма потенциал нито да бъде създаден, нито да бъде изпълнен. А точно това трябва да се случи - първо за Източна Европа, после за Северна Африка и Близкият Изток. Иначе ни чакат само мигранти, атентати и войни. И спокойствието и богатството ще си отидат.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 5 rate down comment 7
thehappyroger
преди 4 години
Няма смисъл да си говорим, очевидно е че въобще не знаеш какво става на върха на пирамидата и какви градежи се планират за контрол и доминация над света и всичките му народи от твоите велики господари, които ти с охота приемаш да контролират живота ти поставяйки те в конкретно определн модел на поведение, не си наясно и какви технологии са засекретени и потиснати с цел да не се постигне онази свобода, за която толкова претендирате, че уж имате като живеете в демокрация, докато хората в момента са изцяло зависими от системата и са роби на капитализма без да имат никакъв избор, не, нямаше да спим в пещери и да ловуваме дребни тревопасни, ами щяхме да материализираме храната си в лаборатория манипулирайки субатомните частици до кондензирането им в материя, след като щяхме да знаем, как функционира реалността на тази Вселена и как се образува атома.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 8 rate down comment 2
zelka007
преди 4 години
"Бедна ви е фантазията къде щяхме да сме сега, ако не бяхте алчни и егоистични ограничени в съзнанието триизмерни биологични зомбита потънали в материализъм."най-вероятно щяхме да събираме плодове още в гората, да ловуваме дребни тревопасни и да спим в пещери и гнезда по дърветата :))) . а 45 години социализъм донесе култовото : учи мама за да не работиш :))) . те ти малко инфо да дъвчеш още :"Не моделът е грешен, а хоратаИ все пак, капиталистическият модел трябва да бъде подобрен, допълва той, без да дава рецепти какво точно да се направи. Но дава ясно да се разбере, че проблемите идват от самите хора, които участват в системата. От една страна, казва той, "безмилостната пазарна конкуренция е в противоречие с вродения човешки стремеж към стабилност и сигурност".Но "алчността и скъперничеството, често заклеймявани от противниците на системата, са характерни за човешката природа, а не за пазарния капитализъм". Грийнспан бил "потресен", че банкери - стожери на капиталистическото благоразумие, масово са пренебрегвали опасността, произтичаща от изтъняването на капиталовите буфери точно преди финансовата криза.Най-силна обаче е антикапиталистическата реторика на тези, които бъркат "шуробаджанашкия капитализъм" със свободния пазар, коментира той."Шуробаджанашкият капитализъм процъфтява, когато правителството, в замяна на политическа подкрепа, регулярно прави услуги на хора от частния сектор или бизнеси. Това не е капитализъм. Нарича се корупция", казва Грийнспан.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 1 rate down comment 5
thehappyroger
преди 4 години
Наслаждавайте си и на това да плащате надути цени за ток на едни от най-егоистичните прасета кретено-масони в света, които са налазили енергетиката.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още