Търговската война на Тръмп отказа Пекин от битката с държавния дълг

Точно когато Китай започна да печели борбата с нарастващия държавен дълг, влиянието на търговската война със САЩ накара Пекин да прекрати усилията в тази посока.

Някои експерти виждат в това предстояща „катастрофа“ за китайската икономика. 

Годините на мащабни инвестиционни проекти помогнаха на брутния вътрешен продукт на азиатската страна да нарасне с внушителна скорост, превръщайки я във втората по сила икономика в света, изпреварвана единствено от САЩ, пише Кели Олсън от CNBC.

Цената за всичко това беше постепенното натрупване на дълг, който трябваше да се редуцира от Пекин, устремен към устойчиво икономическо развитие.

Този план се оказа в основата на една по-зряла икономика, която олицетворяваше преместването на фокуса върху потребителската класа пред остарелия модел за инвестиции в инфраструктурни проекти.

Търговската война с Вашингтон обаче принуди Китай да преосмисли своята стратегия, виждайки бавното свиване на своята икономика.

Икономистите смятат, че митата тепърва ще оказват сериозно влияние върху доставките на стоки от Китай към САЩ, което ще добави още по-големи загуби за китайската икономика.

Това вече се забелязва и от действията на Китайската централна банка, която намали частично задължителните минимални резерви, заявявайки, че средносрочни кредитни облекчения вече няма да има.

С това банката цели да стимулира финансовите органи да продължат да засилват подкрепата си към малките и средни частни предприятия.

Лю Лиганг, главен икономист в финансовата компания Citi, смята, че големите стимули, които бяха обявени през септември от управата на Гуандун, износния център на Китай, включващи различи мерки при данъците, земята и комуналните услуги, са отличен пример за новата тенденция в политиката на страната.

Според анализ на Citi паузата, която прави Пекин спрямо борбата за намаляване на държавния дълг, коства на страната увеличаване на съотношението на дълга към БВП с 12,3 на сто до 274,5% до края на тази година.

„Пазарите са прави да се чувстват по-загрижени за устойчивостта на китайския дълг и за повишаването на финансовите рискове“, смята Лиганг.

Според други анализатори китайското правителство ще продължи да подкрепя банковата система, като се съсредоточи върху по-големите банки, като продължи своята работа и с по-малките финансови компании, които имат по-тесни взаимоотношения с местните власти.