Враговете на Меркел, на които тя ще липсва

Когато Ангела Меркел обяви плановете си за оттегляне от политиката в понеделник, малко сълзи бяха пролети в Южна Европа. От Гърция до Италия германският канцлер се превърна във въплъщение на коравосърдечността на останалата част от Европа към страните, изпаднали в криза.

В разгара на европейската дългова криза през 2012 г. италианската дясноцентристка преса посрещна с радост победата на националния отбор по футбол срещу Германия, отправяйки обиди по адрес на Меркел от първите си страници. В Гърция пък протестиращи често изобразяват канцлера с характерния мустак на Адолф Хитлер или облечена в нацистка униформа.

Но въпреки това, след като Меркел най-накрая обяви, че се оттегля, Южна Европа може да се окаже, че ще съжалява, посочва Bloomberg в свой материал.

Нейната нерешителност наистина беше решаващ фактор за удължаването на кризата и тя така и не бе достатъчно смела, за да се справи с всички проблеми в сърцето на паричния съюз. Но нейното забавяне почти със сигурност беше продукт на неохотата на германските избиратели, а не толкова на популярната ѝ предпазливост.

Меркел винаги е подкрепяла единната валута и дори напътстваше важните реформи, които помогнаха за нейната устойчивост. Не е сигурно обаче дали нейният приемник ще бъде достатъчно смел, за да направи същото.

За критиците на канцлера грешките ѝ са очевидни – тя реагира твърде късно на гръцката дългова криза и се преструваше, че дългът на Атина е устойчив, въпреки че не беше. Макар че подкрепи трите спасителни пакета за страната, те наложиха строги мерки на икономии върху Гърция, предизвиквайки спирала на рецесия и още задлъжнялост.

В по-общ план тя не успя да предприеме нужните действия за справяне с много от структурните проблеми на валутния съюз. На еврозоната все още ѝ липсва хазна, която да помага на страните за справяне с икономически сътресения. Като канцлер тя настояваше за политики за умерени заплати и фискални ограничения – комбинация, която помогна за създаването на огромен излишък по платежния баланс, който допринесе за развитието на кризата и не помогна много за справянето на другите държави с последствията от нея.

И все пак не трябва да забравяме огромния напредък, който еврозоната постигна през последното десетилетие. Спасителните програми за Гърция, но също така и за Португалия, Испания, Ирландия и Кипър, отбелязаха постепенното нарушаване на принципа, че страните в Европа не трябва да си отпускат спасителни програми една на друга. Това не само че е клауза в договорите на ЕС, но също така е и един от най-уважаваните принципи за част от германското политическо статукво. Меркел обаче не се интересуваше – тя подкрепи създаването на Европейския механизъм за стабилност.

Другата област, в която непредубедеността на Меркел си пролича, е паричната политика. През последните седем години Европейската централна банка смени скоростта. Първо създаде спасителна мрежа за страни в криза посредством програмата за окончателни парични трансакции. Също така банката започна програма за количествени облекчения, за да предотврати изпадането в спирала на дефлация.

Разбира се, тези промени бяха рожба на гуверньора на ЕЦБ Марио Драги и управителния съвет. Но подкрепата на Меркел отвори вратата към избирането на Драги. Германският канцлер също така уважаваше независимостта на финансовата институция за разлика от нейния финансов министър Волфганг Шойбле, който отиде дори още по-далеч като обвини банката за възхода на екстремистките партии в Германия.

Но в германската политика няма много доказателства, че искането за по-голям европейски федерализъм се отплаща. Мартин Шулц – бивш председател на Европейския парламент и известен федералист, загуби тежко парламентарните избори в Германия през 2017 г., като неговата Германска социалдемократическа партия (ГСДП) отбеляза най-лошите си резултати от Втората световна война насам. Обратно, дясната евроскептична партия „Алтернатива за Германия“ отбеляза значителен възход, ограничавайки възможността на християндемократите на Меркел да настояват за реформи в еврозоната.

Има надежда за единната валута и след Меркел. Но с Италия, която е напът да влезе в сблъсък с Брюксел и Макрон, чието влияние все повече отслабва у дома, звездите не се подреждат особено благоприятно за федерализма в Германия. Появата на една по-егоистична и изолирана Германия е напълно възможна. Така за мнозина в Южна Европа може да се окаже, че ще съжаляват за отсъствието на жената, която толкова презираха.