Турция променя Близкия изток, докато САЩ изглежда още са в неведение

В същото време Анкара не крие нарастващите си амбиции да възроди надмощието, на което Османската империя се е радвала някога в по-голяма част от ислямския свят. На скорошен митинг турският министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу обяви: „Ние не сме само Турция, но също така Дамаск, Алепо, Киркук, Йерусалим, Палестина, Мека и Медина“.

Съперничеството на Турция със Саудитска Арабия, което датира от началото на 19 в., избухна отново и си пролича ясно по време на дипломатическата криза с убийството на журналиста Джамал Кашоги.

В създалия се смут Турция беше достатъчно внимателна да не скъса всички отношения с Рияд. Въпреки това правителството в Анкара положи максимални усилия, за да засрами и отслаби престолонаследника принц Мохамед бин Салман.

Турският президент Реджеп Ердоган се възползва от вдигналия се шум около случая, за да обяви, че „Турция е единствената държава, която може да поведе мюсюлманския свят“. А това е директно отхвърляне на преките и косвените заявки от страна на Рияд и Техеран за световно ислямско водачество.

Израел и арабските държави като Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет са разтревожени от това, че те не само трябва да се справят с разрастващото се иранско влияние, но също така сега са изправени и пред сунитски ислямистки алианс, воден с Турция и финансиран от Катар.

Те се опасяват и от това, че тази коалиция процъфтява и може да се разрасне още като включи в себе си също и проамерикански страни като Йордания и Кувейт.

На този динамичен фон администрацията на американския президент Доналд Тръмп реагира бавно. Въпреки предупрежденията на експерти няма знак, че водещите американски държавни представители – включително съветникът по националната сигурност Джон Болтън и държавният секретар Майк Помпейо, са взели решение как да отговорят.

Сега, когато Турция вече не е партньор на САЩ в Близкия изток и дневният ѝ ред влиза в сблъсък с интересите на САЩ и техните израелски и арабски съюзници, промяната в поведението на Вашингтон е наложителна. Това включва създаването на алтернативи на базата „Инджирлик“ в Южна Турция, както и ограничаване на военното сътрудничество, особено като се има предвид твърдото решение на Анкара да купи руската противоракетна система С-400.

Американските власти трябва да са наясно и със своите собствени очаквания и да се възползват от сътрудничеството, от което Турция все още се нуждае, за да гарантират, че Ердоган уважава интересите на воденото от САЩ близкоизточно партньорство.