Огледалните позиции на САЩ и Китай

Протекционистите в администрацията на Тръмп вярват, че китайският политически и икономически модел е фундаментално враждебен към интересите на САЩ. Те искат да изградят новата анериканска икономика зад стени от високи мита. За тях компромисна сделка, която запазва същината на сегашната глобализирана търговска система, би била поражение.

От китайска страна „ястребите” гледат на търговския спор като на шанс да направят Китай по-малко зависим от чужди технологии. Пламенните националисти в Китай също така интерпретират позицията на администрацията на Тръмп относно търговията като доказателство за слабостта на Америка. Правилната реакция според тях би била Пекин да продължи с усилията си да създаде световен ред, гравитиращ около Китай.

Все по-враждебните настроения на националистите, както в САЩ, така и в Китай, изглеждат като илюстрация на „Капана на Тацидид”, популяризиран от харвардсккия професор Греъм Алисън. Алисън посочва че исторически надигащи се сили (като Китай) често влизат във война с вече установени (като САЩ). Сегашната воойна обаче е само търговска. А когато става въпрос за търговия, САЩ са тези, които искат да променят настоящата система.

Това поставя Си Дзинпин пред труден тактически избор. Трябва ли Китай да направи болезнени, и дори унизителни, отстъпки, за да запази същината на икономическата система, която подпомогна възхода му.

Китайците помнят споразимението от „Плаза" от 1985 г., чрез което Япония, под силен американски натиск, се съгласи да преоцени валутата си. Мнозина в Китай вярват, че това споразумение се е оказало успешен опит на САЩ да осуети възхода на Япония.

Администрацията на Тръмп е изправена пред подобна дилема. Дали Америка трябва да упражни максимален натиск с цел да постигне сделка, която изправя недъзите на сегашната система. Или дали частична победа в търговската война няма реално да се превърне в поражение, ако не успее да възпре устрема на Китай.

По темперамент и политически интерес Тръмп вероятно е на страната на сделката. Той също така продължава да отдава голямо значение на приятелството си със Си, наскоро посочвайки „прекрасното писмо”, което е получил от него. Силната връзка между двамата лидери обаче не е гаранция, че конфликтът ще бъде избегнат.

В навечерието на Първата световна война гермснкият кайзер Вилхелм и руският цар Николай си разменят множество приятелски писма и телеграми. По подобен начин търговската война между САЩ и Китай може да се изплъзне от контрола на двамата лидери.