Класическата парична теория продължава да властва

Докато ръстът на М2 остава минимален, ниската инфлация (или дефлация) ще преобладава независимо от това дали при публичния и частния сектор има излишъци или дефицити на спестявания. Както казва Милтън Фридмън инфлацията е винаги и навсякъде паричен феномен. Същото важи и за дефлацията. Парите доминират.

Разбирането на Япония и други икономики изисква класическа парична теория, а не панацеята на МПТ. В периода 1974-1984 г. Япония се радваше на златен период с като цяло стабилен растеж на широките пари, постоянен ръст на БВП и ниска инфлация. След това монетарната политика бе изкарана от релси с подписването на споразуменията „Плаза“ през 1985 г. и „Лувър“ през 1987 г. Японската централна банка (ЯЦБ) спусна монетарни цели и започна да се фокусира върху целеви лихвени проценти. Резултатът беше пагубният балон от 1987-1990 г., последван от т.нар. изгубено десетилетие, превърнало се в изгубено поколение.

Според ЯЦБ идеята за таргетирането на лихвените нива се състои в това, че ако лихвите бъдат понижени достатъчно, то рано или късно компаниите и домакинствата ще започнат да харчат. Но както показа икономистът Ървин Фишър преди век, лихвите следват инфлацията, а не обратното. Поради тази причина икономиките с висока инфлация като Аржентина и Турция имат високи лихви, докато Япония и еврозоната имат много ниски или дори отрицателни.

В Япония и еврозоната порочният кръг може да бъде разрушен само чрез увеличение в темпа на растеж на широките пари. Най-добрият начин за това е централните банки да купуват ценни книжа от небанкови институции, като застрахователни компании и пенсионни фондове, създавайки нови депозити. В момента обаче по-голямата част от ценните книжа, които ЯЦБ купува, са от банки. Поради тази причина растежът на широките пари остава анемичен.

Скорошният опит на САЩ също демонстрира превъзхождащата обяснителна сила на класическата монетарна теория. В периода 1971-1982 г. средният растеж на широкия паричен агрегат М3 бе средно 11,6% годишно, докато средното ниво на държавния дълг бе само 40,1% от БВП. Тази комбинация от силен паричен растеж и нисък правителствен дълг доведе до относително висока инфлация. Парите доминират.

Днес САЩ са изправени пред противоположна картина – нисък растеж на широките пари и висок държавен дълг. От 2009 г. насам ръстът на агрегата М3 е средно 4,5% на година, докато публичният дълг надвишава 100% от БВП. Това доведе до относително ниска инфлация. Няма никаква загадка – парите винаги доминират.

Защитниците на МПТ ни караха да вярваме, че правителствата могат да поддържат безкрайни дефицити, стига те да са финансирани от ценни книжа в местна валута и докато инфлацията е под контрол. Това, което те не успяха да разберат, е, че бюджетните дефицити нямат нищо общо с инфлацията, освен ако не са финансирани чрез бърз растеж на широките пари. Парите доминират икономическите тенденции, а класическата парична теория ни казва защо.