Митът за монетарните стимули се разпада

Ниските лихви със сигурност стимулират заемането, но това не е същото като икономическия растеж. Всъщност то често може да възпира растежа. Националният дълг се удвои по времето на Обама и сега възлиза на повече от 22 трлн. долара. Конгресът си представя, че кредитът някак е безплатен. Елизабет Уорън, Бърни Сандърс (кандидати за президент от Демократическата партия – бел. прев.) и подобните им мислят, че няма ограничение за това колко може да заема Чичо Сам.

Лесните пари не само увеличават общите разходи за обслужване на дълговете, но и насърчават лошите инвестиции. Оттук и ръста в производителността на САЩ бе средно само 1,3% откакто възстановяването започна, докато не скочи до 3,4% през първото тримесечие на тази година със съживяването на бизнес доверието и продуктивните инвестиции.

Съществува и аргументът на привържениците на търговските войни, че страната може да получи конкурентно предимство чрез девалвиране на валутата си. Във Великобритания този мит просъществува в продължение на десетилетия с неблагоприятни последици.

Слабата валута може да увеличи паричните потоци в местна валута, когато корпорациите превалутират приходите си от силните чужди валути. Макар че това би могло да подобри счетоводните отчети на компаниите в краткосрочен план, то не се превръща в конкурентно предимство за държавата като цяло. Това е така, защото слабата валута повишава цената на вносните материали в номинално изражение. С други думи, заиграването с курса на валутата не променя условията на търговия в реален план.

Така че, когато Доналд Тръмп атакува Фед да понижи лихвите, което теоретично обезценява долара, той тръгва по погрешен път. Понастояшем целевият диапазон за основната лихва е в рамките на 2,25-2,50%, и нищо не сочи, че това ниво вреди на икономиката. Защо тогава да се свалят лихвите? Инфлацията достига 2,2% годишно според клона на Фед в Далас, а златото също се е устремило нагоре – това са инфлационни знаци.

Вярно е, че ниските лихви по ДЦК снижават разходите за обслужване на държавния дълг. Но това е фалшив аргумент, който насърчава законодатели като Уорън и Сандърс в тяхната безумна вяра, че правителството има неограничени средства да финансира задълженията си.

Окуражаващо е, че БМР най-накрая вижда безполезността на монетарните стимули. Но дали това ще помогне на Джей Пауъл, когато бъде поставен под натиск да вкара САЩ в измисления свят на отрицателните лихви? Ще видим.