Капитализмът има нужда от популизма

Amazon отмени планираната си нова централа в квартала Куинс в Ню Йорк заради силна местна опозиция. Линдзи Греъм, републикански сенатор от Южна Каролина, изрази загриженост във връзка с неоспоримата пазарна позиция на Facebook, а колежката ѝ от Сената и демократ Елизабет Уорън от Масачусетс призова компанията да бъде разделена. Уорън също така внесе законопроект, според който 40% от местата в корпоративните бордове ще бъдат отредени за работници.

Такива предложения могат да изглеждат неуместни в страната на капитализма и свободния пазар, но настоящият дебат е точно това, от което Америка се нуждае. През цялата история на страната критиците на капитализма са осигурявали правилното му функциониране, като се борят срещу концентрацията на икономическа сила и политическо влияние, които той предоставя, пише Рагурам Раджан за CNBC.

Когато няколко корпорации доминират в една икономика, те неизбежно обединяват усилията си с инструментите за държавния контрол, създавайки нечестив съюз на елитите от частния и публичния сектор.

Това се случи в Русия, която е само на хартия демократична и капиталистическа. Поддържайки пълен контрол върху добиването на суровини и банковата дейност, олигархията, задължена на Кремъл, изключи възможността за пълноценна икономическа и политическа конкуренция.

Всъщност Русия е апотеозът на проблема, който президентът Дуайт Айзенхауер описа в прощалното си обръщение от 1961 г., когато предупреди американците „да се пазят от придобиването на неоправдано влияние от военно-промишления комплекс“ и от „потенциала за катастрофалното увеличение на незаслужената власт."

След като много индустрии в САЩ вече са доминирани от няколко фирми „суперзвезди“, ние трябва да се радваме, че „демократичните социалистически“ активисти и протестиращите популисти се вслушват в предупреждението на Айзенхауер. Но за разлика от Русия, където олигарсите дължат богатството си на завземането на държавните активи през 90-те години, американските компании суперзвезди са постигнали успеха си, защото са по-продуктивни.

Това означава, че регулаторните усилия трябва да бъдат по-деликатни - повече скалпел, отколкото чук.

По-конкретно, в ерата на световните вериги на доставки, американските корпорации се възползваха от огромните икономии от мащаба, мрежовите ефекти и използването на данни в реално време, за да подобрят представянето и ефективността си на всички етапи на производствения процес.

Компания като Amazon постоянно се учи от своите данни, за да минимизира времето за доставка и да подобри качеството на своите услуги. Уверена в превъзходството си спрямо конкуренцията, фирмата не се нуждае от много услуги от правителството - една от причините основателят на Amazon Джеф Безос да подкрепя вестник Washington Post, който често е критичен към американската администрация.

Но само защото компаниите суперзвезди са суперефективни днес, не означава, че те ще останат такива, особено в отсъствието на значима конкуренция. Утвърдените компании винаги ще бъдат изкушени да поддържат позициите си чрез антиконкурентни средства.

Подкрепяйки законодателства като Закона за компютърните измами и злоупотреби от 1984 г. и Закона за авторските права в цифровото хилядолетие от 1998 г., водещите интернет фирми гарантираха, че конкурентите не могат да се включват в техните платформи, за да се възползват от генерираните от потребителите мрежови ефекти.