Капитализмът има нужда от популизма

По подобен начин, след финансовата криза от 2009 г., големите банки приеха неизбежността на увеличените регулации, а след това лобираха за правила, които „случайно” повишиха разходите за спазване на регулациите, като по този начин поставиха в неблагоприятно положение по-малките конкуренти. И сега, след като администрацията на Тръмп е готова всеки момент да наложи нови мита, фирмите с връзки могат да повлияят на това кой получава защита и кой поема разходите.

В по-общ план, колкото повече правата, регулациите и митата, определени от правителството, а не производителността, подпомагат печалбите на корпорациите, толкова по-зависими са те от правителствената благосклонност.

Единствената гаранция за корпоративна ефективност и независимост утре е конкуренцията днес.

Натискът върху правителството да поддържа капитализма конкурентен и да възпрепятства естествения му уклон да бъде доминиран от малко зависими компании, обикновено идва от обикновените хора, които се организират демократично в своите общности. Без да притежават влиянието на елита, те често искат повече конкуренция и отворен достъп.

В САЩ популисткото движение от края на 19-ти век и прогресивното движение от началото на XX век бяха реакции на монополизирането в ключови индустрии като железниците и банките. Тези масови мобилизации доведоха до регулации като Антимонополния закон на Шърман от 1890 г., Закона Глас-Стийгъл от 1933 г. (макар и не толкова директно) и мерки за подобряване на достъпа до образование, здравеопазване, кредитиране и бизнес възможности.

Подкрепяйки конкуренцията, тези движения не само запазиха жизнеността на капитализма, но и предотвратиха риска от корпоративен авторитаризъм.

Днес, когато най-добрите работни места са в компаниите „суперзвезди”, които наемат главно от няколко престижни университета, когато пътят към растежа пред малките и средните компании е осеян с препятствия, поставени от доминиращите фирми, и когато икономическата активност се измества от малките градове и полу-селските райони към мегаполисите, популизмът отново надига глава. Политиците се опитват да отговорят, но няма гаранция, че техните предложения ще ни насочат в правилната посока.

Както стана ясно през 30-те години, алтернативите на статуквото могат да бъдат много по-мрачни. Ако гласоподавателите в западащите френски села и малките градове в Америка се поддадат на отчаяние и загубят надежда в пазарната икономика, те могат да бъдат омаяни от национализма или социализма, всеки от които ще унищожи деликатния баланс между пазарите и държавата. Това ще сложи край на просперитета и демокрацията.

Правилният отговор не е революция, а ребалансиране.

Капитализмът се нуждае от реформи отгоре надолу, като например осъвременяване на антитръстовото законодателство, за да се гарантира, че отраслите остават ефективни и достъпни, и не са монополизирани. Но също така има нужда от политики отдолу нагоре, за да се помогне на икономически опустошените общности да създадат нови възможности и да се запази доверието на техните членове в пазарната икономика.

Популистката критика трябва да бъде взета под внимание, дори ако радикалните предложения на популистките лидери не се следват безпрекословно. Това е от съществено значение за запазване на жизнените пазари и демокрацията.