Устойчиво ли е глобалното натрупване на дълг?

Някои инвеститори се тревожат, че огромното глобално натрупване на дълг след финансовата криза преди десетилетие не е устойчиво. То може да продължи поне още малко, но само с риск от по-тежка корекция в бъдеще, пише Сатяджит Дас за Bloomberg.

Това е така, защото този конкретен кредитен цикъл може да не е типичен. Сегашната икономическа експанзия до голяма степен се дължи на политиката. Правителствата и централните банки активно насърчиха потреблението и инвестициите, базирани на дълга, за да подкрепят растежа. Изобилната ликвидност, покупките на дълг от централните банки и нулевите или отрицателни лихвени проценти позволиха да се поддържа и обслужва изненадващо високо ниво на дълга.

Подобни политики коренно променят динамиката на кредитните пазари. Например, при отрицателни лихвени проценти кредитополучателите могат да изпаднат в неплатежоспособност, само ако не погасят главница, тъй като изискваните лихвени плащания са малки или не съществуват. Както светът видя в Япония, отслабената рентабилност на банките заради отрицателните лихвени проценти ги обезкуражава да събират лошите дългове. Вместо това те разчитат на отрицателните лихви, за да позволят на зомби компаниите да продължат да работят. Появяващите се признаци на затруднения при дълга - включително влошаването на кредитното качество и отслабената способност за обслужване на дълговете, както и нарастващият брой проблемни кредити - са по-малко притеснителни в условията на негативни лихви, отколкото иначе.

В същото време една по-малко оценена промяна на кредитните пазари трябва да бъде сигнал за тревога. От 2008 г. насам банките станаха по-малко важни като доставчици на дълг. Това отразява увеличените капиталови такси, по-ниския ливъридж и консолидацията в банковия сектор. Инвеститорите ги замениха - не само с традиционните доставчици на дълг, като застрахователни компании и пенсионни фондове, но и с по-нови участници, включително взаимни фондове, борсово търгувани фондове (ETF), хедж фоднове или частни кредитни фондове и чуждестранни инвеститори.

Например, притежаваните от ETF корпоративни облигации се удвоиха след 2009 г. до около 20% от всички издадени. Делът на банките в кредитите с ливъридж (към вече задлъжнели заематели – бел. прев.) в САЩ се сви до около 8%, докато обезпечените заеми, управлявани от специализирани фонд мениджъри се увеличиха до 60% от общата емисия. Чуждестранните инвеститори пък понастоящем държат около 30% от пазара на корпоративни облигации в САЩ.

Това засилено участие на инвеститори на дълговите пазари заплашва да влоши всеки спад. Първо, инвеститорите обикновено имат малък или никакъв капитал, за да смекчат загубите. За разлика от случаите, когато банката е кредитор, загубите незабавно се предават на крайните инвеститори. Това ще ускори въздействието на всяко влошаване на кредитните условия.

Освен това много инвестиционни фондове работят при несъответствие между активите и пасивите. Инвеститорите могат във всеки момент да изтеглят вложенията си, но активите на фонда обикновено включват портфейл от ценни книжа с по-дълъг срок. Проблемът се задълбочава, тъй като търсенето на доход насърчи фондовете да инвестират в по-рискови и по-малко ликвидни активи, които те може да не са в състояние да реализират достатъчно бързо, за да посрещнат обратното изкупуване.