Устойчиво ли е глобалното натрупване на дълг?

Друг проблем възниква, когато инвестициите имат ливъридж. Ако стойността на активите намалее, фондовете могат да бъдат принудени да продават дългосрочни, често неликвидни активи, за да посрещнат марджин изискванията. И те обикновено имат ограничени ликвидни резерви, от които да черпят. За разлика от банките те нямат достъп до кредитор от последна инстанция.

Инвеститорите също обикновено следват стратегии, основани на правила. Намаляването на рейтинга на емитента под определените прагове или големият спад в цените на облигациите често налагат ликвидация или повлияват върху дейността на фонда.

По-голямата част от корпоративния дълг сега е на границата между инвестиционния клас (рейтинг BBB и по-висок) и неинвестиционен клас (рейтинг BB и по-нисък). Издадените облигации с рейтинг BBB се учетвориха от 2009 г. насам. Всяко понижаване на рейтинга под това ниво ще доведе до принудителна разпродажба, тъй като инвеститорите, ограничени до инвестиционния клас, ще трябва да излязат от инвестицията си. Банките, които обикновено държат заемите си до падежа, са по-малко засегнати от тези промени.

Увеличеното участие на чуждестранни инвеститори поставя различни проблеми. Те може да се наложи внезапно да коригират експозициите си в отговор на валутните колебания и по-високите разходи за валутно хеджиране в допълнение към рейтинговите понижения.

И накрая, инвеститорите са слабо подготвени да се справят с финансови сътресения. Банките могат да работят с кредитополучатели, да преструктурират ангажименти или да конвертират заеми в акции, за да минимизират загубите. За разлика от тях повечето инвеститори биха били принудени да продават вложенията си, понякога на цени под действителната им стойност.

Подобно на генералите, които се борят в последна война, пазарите и регулаторите предприеха стъпки за укрепване на банковата система след финансовата криза. Проблемът е, че при всеки бъдещ кредитен спад ръчните спирачки, които банките могат да прилагат, ще имат по-малко въздействие от всякога. Това ще увеличи волатилността и ще засили всяка развиваща се финансова криза.

За да се справят с изпаряващото се търсене от страна на инвеститорите и потенциалните принудителни продажби, политиците ще трябва да засилят интервенцията си на пазарите, като поставят изисквания за минимални капиталови и ликвидни резерви, подобни на тези, приложими за банките. Ако не го направят, те рискуват да използват публични средства, за да спасят инвеститорите с цел предотвратяване на голяма финансова криза. Дилемата илюстрира фундаментален аспект на пазарите - рискът никога не изчезва, той просто се премества в най-малко регулирания ъгъл.