Централните банки загубиха голяма част от влиянието си

Паричното облекчаване може да има значителен стимулиращ ефект, ако промените в лихвените проценти водят до обезценяване на валутата. Но това е игра с нулева сума. Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска слаб долар, докато Китай позволява на юана да се обезценява, за да компенсира въздействието на митата му. Никаква валутна политика не може да стимулира и двете икономики.

Вторият фактор е страхът от това, което следва, ако паричната политика стане безсилна, тъй като тогава или няма да можем да направим нищо, за да компенсираме потенциалните рецесии, или фискалната политика трябва да поеме тежестта. Но по-високият фискален дефицит означава нарастващ държавен дълг, освен ако не се финансират с пари от централната банка, което обаче изглежда застрашава нейната независимост. Така че, от страх да не предизвикат нещо по-лошо, централните банкери се вкопчват в надеждата, че някаква сложна брънка от паричната политика най-накрая ще бъде ефективна.

Големите фискални дефицити и формите на монетарно финансиране обаче вече са основни двигатели на глобалния растеж. През пролетта на 2016 г. имаше опасения, че централните банки са останали „без амуниции“. Но фискалният дефицит на САЩ се увеличи до днешните 4,5% от брутния вътрешен продукт след намаляването на данъците от администрацията на Тръмп през 2017 г. Фискалният дефицит на Китай нарасна от 2,8% от БВП през 2015 г. до 6% през 2019 г., като част от това се финансира от Китайската народна банка, отпускаща заеми на държавните банки за закупуване на ДЦК. Япония поддържа големи дефицити от десетилетие, което е съпроводено от покупки от ЯЦБ на държавни облигации, които никога няма да бъдат продадени обратно на частния сектор. И макар Германия да е здраво стъпила на пътя на фискалната нравственост, нейният растеж разчита на износа за тези разточителни нарушители на правилата.

Сега най-голямата опасност е пред еврозоната. Основната лихва на Фед в момента е в диапазона 2-2,25%, така че САЩ все още могат да я намалят достатъчно, за да окажат известно влияние върху икономиката. Ако тя обаче продължи да се забавя, администрацията на Тръмп ще увеличи разходите или ще понижи още данъците. Междувременно Китай и Япония ще продължат да поддържат големи фискални дефицити, косвено финансирани от техните централни банки. За Обединеното кралство, като по-малка икономика, обезценяването на валутния курс е по-мощна опция, отколкото на други места.

Но ако глобалното търсене и износът от еврозоната останат потиснати - и ако хардлайнерите продължават да блокират европейската версия на фискална релаксация, подкрепена от покупки на държавни облигации от централната банка - няма значими за растежа на еврозоната възможни действия, които ЕЦБ да предприеме. Истината е, че, действайки самостоятелно, централните банкери вече не са толкова важни.