Лятото, което разби някои митове за ЕС

• Втори мит: ЕС е част от проблема, а не от решението

Брюксел заслужава голяма част от вината за осуетяване на икономическия растеж чрез регулаторното си въздействие. Хората са склонни да забравят обаче, че европейските национални правителства, оставени да правят каквото си искат, вероятно ще бъдат много по-лоши.

Да погледнем отново Италия за доказателсва. Брюксел осуети амбициите на Салвини за реформа на данъчния кодекс. Ууу! Но също така осуети глупавия и неосъществим гамбит на движението Пет звезди, насочен към вдигането на социалните разходи без конкретна цел. Ура! ЕС глези френските фермери със селскостопански протекционизъм, когато договаря търговски сделки с външния свят. Но също така принуждава френските машинисти да приемат актуализирани правила за работа и заплащане, когато Брюксел либерализира транспортните услуги в целия ЕС.

Въпросът не е в това, че Брюксел винаги или дори често постига правилния баланс между икономическата ефективност и бюрокрацията, към която са склонни европейците, а в това, че той не поддържа по-антипазарен баланс, отколкото биха националните правителства, ако им се даде възможност. Изглежда европейските избиратели разбират това.

• Трети мит: Brexit промени всичко

За кратък момент, след като Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз през юни 2016 г., изглеждаше, че това може да е така. Заслужаващ доверие или не, умерено полезен или не, ЕС остава вечно недолюбван. Множество хора си мислеха, или се надяваха, че примерът на успешно напускане ще подтикне и други да го сторят.

Иронията е, че изглежда Brexit подсилва много от причините, поради които континенталните европейци толерират ЕС. Великобритания е пример за неконсолидирано национално управление, като резултатите не са поучителни. Гамбитът на премиера Борис Джонсън да суспендира парламента и да избегне нуждата от събиране на законодателно мнозинство заради плановете си за Brexit показва, че националните правителства не са непременно по-представителни или конституционни от Брюксел.

Новите икономически договорености на Великобритания няма да са неизбежно по-лоши от настоящите й търговски отношения с ЕС. Но тези договорености не е непременно да са и по-добри. Струваха ли си всички сътресения? Попитайте британците следващата година, ако твърд Brexit настъпи на 31 октомври.

Грешката е винаги да мислим, че тези дебати са за самия ЕС. Вместо това единственият уместен въпрос е какво би последвало. Човек подозира, че това е въпросът, който тежи на европейските избиратели, и ЕС ще се задържи, докато не се появи някакъв отговор.