Тръмп започна митническата война без да има ясна представа какво ще се случи

За изборите през 2020 г. големият въпрос е може ли да се осъществи отделянето на американската икономика от Китай, без тя да потъне? Това не е невъзможно. В крайна сметка други държави с ниски заплати са готови да поемат ролята на Китай и да поддържат потока от продукция (не, тези работни места няма да дойдат в САЩ), пише Холмън Дженкинс за Wall Street Journal.

На Apple може да ѝ се наложи да прави големи корекции, но тя разполага с огромен марж на печалбата, чрез който да поеме разходите. Китай все още иска американските технологии. Самолетите на Boeing няма да бъдат лесно заменени. Ако Китай купува бразилска соя, съществуващите клиенти на Бразилия ще трябва да купуват соя от другаде. Поради тези причини подозирам, че развалянето на търговските отношения между САЩ и Китай би било по-малко вредно, да речем, отколкото последиците от спорадичните заплахи на Тръмп за налагане на високи мита на Япония и Европа, които да взривят веригите за доставки в една интегрирана по целия свят автомобилна индустрия.

Използването на митата току-така, за да се привлечете вниманието на Пекин, винаги е било рисковано. Постигането на задоволително споразумение с Китай може би никога не е било възможно. Сега сме заседнали с митата, които, нараствайки до над 20%, са достатъчни да предизвикат значително пренасочване на производството за американския пазар извън Китай по начини, които само отслабват американското влияние в дългосрочен план.

За съжаление всякакви паралели са по-скоро илюзорни. САЩ и Япония бяха съюзници. Това, което японските фирми загубиха като пазарен дял на американския пазар, те си възвърнаха чрез по-високи цени, тъй като войната на Рейгън се водеше не с мита, а чрез подобни на картели споразумения за доброволно ограничаване. За ключови японски заинтересовани групи резултатът беше много приемлив. За разлика от това, ако сега единствената „победа“, която Тръмп предлага на Пекин, е облекчение от собствените му мита, той няма да получи сделка. Китайската комунистическа партия няма да допусне да бъде принуждавана. (И Хонконг не помага.)

Тръмп дойде във Вашингтон с икономическо асо в ръкава. Той не беше Барак Обама. Той можеше да разчита на меден бизнес месец, като позволи на цветята на дерегулацията да разцъфнат, иначе поддържайки амбициите си под контрол. Пазарният експерт Боб Дол изрази мнението на мнозина, когато каза, че акциите ще се вдигат, докато подкрепящият растежа Тръмп надделява над протекциониста Тръмп.