Може ли вече Джонсън да прави каквото си иска?

Председателят на Долната камара на британския парламент Джон Бъркоу подаде оставка след 10 години на този пост. Той беше не просто човек, който следи за спазването на дневния ред и добрия тон в изказванията. Той се грижеше и за това: правата на парламентаристите да не бъдат орязани и пометени от свръхмощното правителство. Парламентът му дължи благодарност. Десните консерватори обаче искаха да му отмъстят и с лека ръка захвърлиха една утвърдена традиция - да не се издига алтернативен кандидат срещу говорителя на парламента в неговия избирателен окръг. С оттеглянето си Джон Бъркоу на практика изпревари замисляния от тях ход да го изхвърлят.

"Опасно е, че ние сами орязваме силата на парламента", заяви Бъркоу преди депутатите да излязат в разпоредената от премиера Джонсън принудителна ваканция от пет седмици.

Но онзи, към когото най-вече е адресирано това предупреждение, упорито си запушва ушите. Борис Джонсън явно би предпочел да управлява по маниера на автократите в Турция, Русия или някъде другаде, без да има защо да се съобразява с намесата на парламентаристите, пише в свой коментар по темата за Deutsche Welle Барбара Везел.

В Уестминстър от седмици насам се издигат протестни плакати с надпис "Предатели на народа". Перфидният език на тези плакати е взет назаем от десния булеварден печат, който в съюз с премиера се опитва да внуши на гражданите, че парламентът представлява някаква говорилня, от която няма никаква полза и в която само се губи време, вместо максимално бързо да бъде приложен твърд Brexit. Да унижава депутатите, да ги нарича "слабоумни" и "колебливи пъзльовци" вече спада към обичайния репертоар на Борис Джонсън.

С това той просто посича корените на парламентарната демокрация. Защото депутатите не са просто изпълнители на преобладаващото мнение в своите избирателни окръзи. Съвестта им ги задължава да служат по най-добрия начин на общото благо и на гражданите.

Тъкмо това се опитаха да направят депутатите в Долната камара - да спрат твърдия Brexit в последна минута с помощта на закон. Много от тях навярно са подценили трудностите, свързани с излизането на Великобритания от ЕС, когато са гласували за неговото провеждане преди повече от две години.

Но това намерение се оказа толкова отровно, че междувременно разяжда отвътре цялата британска политика. А усилията на членовете на парламента да предотвратят икономическия и политически срив на страната, биват възнаградени с обиди и заплахи за убийство, които ги заливат от социалните медии.

Великобритания винаги се е гордеела с дълголетието на своите институции, с утвърдените си традиции и дори с отчасти странните си правила. Славата ѝ като родина на една непоклатима демокрация спадаше към устоите на британския имидж. Политическото уважение, с което посрещаха страната в чужбина, се дължеше и на тази слава.

Покрай кризата с Brexit обаче британците се разделиха с репутацията си на разумни хора, взимащи прагматични решения. А ужасените им съседи сега наблюдават как правителството в Лондон парализира собствените си демократични институции, вреди на имиджа им и ги затруднява във функционирането.

Депутатите в Долната камара сега ще излязат в принудителна почивка и ще бездействат почти до самата дата за Brexit. Те опитаха всичко възможно, за да вържат ръцете на Борис Джонсън. Не е сигурно обаче дали новият закон, забраняващ т.нар. твърд Brexit (без сделка), ще се окаже достатъчно силен, за да блокира премиера.

Преди всичко обаче сега парламентът е просто безсилен, той е избутан в глуха линия. През следващите седмици Борис Джонсън може да прави каквото си поиска, защото в момента липсва какъвто и да било демократичен контрол. А с премиер като него, който води открито разрушителна политика, това е повече от опасно.