Китай се нуждае от чуждите портфейлни инвестиции

Последното приветстване на чужденците в Китай мирише на отчаяние, пишат за Bloomberg Шули Рен и Ниша Гопалан.

Глобалните фондове вече не се нуждаят от квоти, за да закупуват китайски акции и облигации, се казва в изявление на Държавната валутна администрация. Това премахва препятствие пред чуждестранните инвестиции, което съществуваше почти две десетилетия, откогато нацията за първи път разреши достъп до своите капиталови пазари.

Премахването на квотите е не толкова уверена либерализация от страна на зряла икономика и финансова система, отколкото открито признание, че страната се нуждае от пари. Китай е опасно близо до двоен дефицит - по фискалната и текущата сметка. Необходим му е колкото може повече чужд капитал - дори под формата на горещи портфейлни инвестиции - за да запази контрола върху платежния си баланс и да избегне допълнително натрупване на дълг.

Противно на стереотипите Китай вече не е пестелива нация, която продава много в чужбина и купува малко в замяна. Средната класа на страната сега пътува и използва кредитни карти. Междувременно търговията претърпява рязко забавяне, като износът за САЩ през август спадна с 16% на годишна база на фона на ескалиращата търговска война.

Тази жажда за задгранични средства обяснява защо Китай отваря своята индустрия за финансови услуги, позволявайки на глобалните инвестиционни банки да поемат мажоритарен контрол върху своите местни брокерски джойнт венчъри след години на съпротива.

Последният ход обаче е до голяма степен козметичен. На практика ограниченията вече бяха станали излишни. Общият лимит върху инвестициите в момента възлиза на 300 милиарда долара, като две трети от него са неизползвани.

17-годишната програма за квалифицирани чуждестранни институционални инвеститори (QFII) изпадна в немилост отдавна заради сравнително високите разходи и строгите правила за репатриране на парите. Повечето чуждестранни инвеститори в Китай сега купуват и продават чрез платформата за търговия Connect, която свързва Хонконг с фондовите борси в Шанхай и Шънджън. Всеки със сметка при брокер може да търгува през тези канали. За разлика от тях програмата QFII е отворена само за предварително одобрени институционални инвеститори, които трябва да се регистрират в континентален Китай.

Въпросът сега е дали чужденците ще налапат стръвта. Пазарът на ДЦК в Китай може да изглежда съблазнителен за някои. За разлика от държавните облигации в САЩ и Европа, китайските останаха встрани от последното глобално оживление. Перспективата обаче не е оптимистична.

Виновен е юанът. Както сме заявявали, в миналото Китай беше гореща инвестиционна дестинация отчасти заради стабилната си валута. Този фактор вече не съществува. Относително атрактивната доходност по китайските облигации не е от полза, ако инвеститорите с доларови авоари очакват обезценяване на юана, което ще изяде от печалбите им.

Чуждите парични мениджъри имат право да бъдат предпазливи.