В Германия: „Черната нула" днес – криза утре

Сега се случва това, от което мнозина трябваше да се страхуват. От половин десетилетие действащите в Германия федерални министри на финансите преценяват дали държат на черната нула, т.е. да събират повече пари в името на хората, отколкото да харчат за хората. Което не беше толкова трудно с непрекъснатия растеж и постоянно намаляващата безработица.

Но времената тепърва започват да стават трудни. Икономиката на Германия е в първите етапи на рецесия след няколко години на замайващи ръстове. Въпросът е дали наистина е добре за хората, ако хазната все още непременно изисква повече, отколкото да харчи. Така че черната нула все още си остава, както настояват някои депутати от финансовата комисия на Бундестага и други политици през тази седмица - и както някои внимателни коментатори предполагат, които наскоро предупредиха за бедствието, че федералният министър на финансите може да мами, неизвестните досега проблеми с климата не се вземат предвид и свещената нула в действителност вече не е налична: бедствие.

От икономическа гледна точка не е ясно дали това ще е катастрофа, напротив. Драмата би могла да бъде повече в задържането на черната нула твърде дълго. Може би сега е моментът, който ще извлече поуката от сегашния немски микс от уж (все още) големите публични финанси и запустялот състояние на улици и училища и други публични институции, пише Томас Фрике за Der Spiegel. Може би наистина е времето Берлин отново да харчи повече, отколкото вкарва в касите. Защото във времена на рецесия всичко останало така или иначе носи малко и би било по-лошо за нашето бъдеще.

Коварното в целта за стоическото балансиране на бюджета е, че то води до фатални рефлекси в лоши моменти. Както сега. Тъй като икономиката расте по-слабо, министърът на финансите автоматично получава по-малко приходи от планираните - разбира се, защото няма данък върху нещо, което не се генерира. Същото се отнася и за пенсионните фондове и други. Щом безработицата се повиши, обезщетенията за безработица I и II автоматично ще се увеличат.

Според популярните правила всеки процент по-малко икономическа продукция означава половин процентен пункт повече държавен дефицит. Това прави с един удар почти 17 милиарда евро, които липсват в бюджетите. Напълно автоматично.

Ако „министърът на черната нула“ иска да остане шампион на черната нула при тези обстоятелства, той трябва да донесе 17-те милиарда от другаде, което звучи много просто само в неделните изказвания на FDP: повече данъци, по-малко (държавни) поръчки. Всъщност това въобще не е онова, от което се нуждае икономиката във времена на намаляващо търсене - напротив. Такъв данъчен шок може само да засили рецесията. Ако се намалят разходите, това ще е още по-лошо.

Голямата заплаха за стоичното управление на годишния бюджет е, че финансовите министерства бързо се опитват да стопират спада, както някога го правеше Ханс Айхел след години на безполезни опити. След всеки доклад за липсващи приходи в бюджетните комисии се стартира следващият кръг от забързаното търсене за това кои разходи могат да бъдат блокирани или съкратени бързо, за да се запълнят бързо дупките.

Кое обаче е фаталното във всичко това: когато бързо трябва да се намерят пари, не остава нищо друго, освен да се вземат оттам, откъдето е най-лесно. Тоест - точно там, където разходите не са твърдо обвързани, но в същото време традиционно са особено важни за бъдещето на страната. Например онези разходи, които се инвестират в пътища, жп линии, училища и друга инфраструктура. Тъй като местният касов апарат може да намали тези разходи сравнително бързо. Може в случай на нужда да се разпореди и прекратяване на наемането на учители. Или да се продават държавни имоти. Всичко това сме го виждали – питайте например берлинчани.

Точно тук се крие може би по-дълбоката причина за тази типично германска дилема - макар и с години да показва добри бюджети, днес има твърде малко учители и апартаменти, а понякога – направо катастрофални условия в университети, в градските железници и германската железница или при мобилните телефони. Нещо, което често може да бъде лесно идентифицирано като дългосрочни последици от годините между бума след обединението и края на ерата на Шрьодер.

Особено по време на неговото управление всяка една новина за по-лоши икономически условия беше последвана от увеличение на данъците и таксите или замразяване на бюджета - което доведе до стагнация на икономиката. А държавният дефицит от години не намаляваше въпреки всички героични опити за строги икономии. Измервани като дял от брутния вътрешен продукт, публичните инвестиции в Германия са около два процента по-ниски, отколкото във всяка друга развита страна оттогава. Е, не е ли това глупавата логика на строгите икономии. Икономически автогол.