Спокойно, популизмът ще си отиде скоро

Популизмът се превръща в определяща черта на обществения живот. Той обединява чувството за жертвеност и недоволство, поставяйки „хората“ срещу „елитите“. Протекционизмът на американския президент Доналд Тръмп и враждебността му към имигранти се подхранват от популистите в дясно. В ляво популизмът се проявява под формата на възмущение срещу заможните и сред кандидатите за президентска номинация от Демократическата партия е пълно с хора, които искат да накажат богатите. „Компромис“ вече е мръсна дума. Политическата ангажираност с опонента вече е нещо презряно. Да се примириш с малкото е по-лошо от провала – това е предателство, пише Майкъл Р. Стрейн за Bloomberg.

Но колко дълго ще продължи всичко това?

Икономистите имат да кажат нещо по въпроса. В проучване от 2016 г. германските икономисти Мануел Функе, Мориц Шуларик и Кристоф Требеш изследват политическите разделения на финансовите кризи. Те обобщават и анализират данни, покриващи над 800 избори в 20 развити икономики (в това число и САЩ) за периода от 1870 г. до 2014 г.

Те установяват, че крайнодясните партии отчитат 30-процентен ръст в подкрепата си на избори в рамките на петте години след финансова криза. Партиите, които печелят, се характеризират с националистически и ксенофобски възгледи. Последната финансова криза отговаря на модела, като десните популистки партии удвояват подкрепата си след 2008 г. във Франция, Великобритания, Швеция, Финландия, Холандия, Португалия и Япония.

Според икономистите, най-вече след Втората световна война, кризите правят управлението все по-трудно и се свързват със свиване на мнозинството на управляващите партии, засилване на опозицията и по-голямо политическо фрагментиране. От 50-те години насам средно по една допълнителна партия влиза в управлението в рамките на петте години след финансова криза. Също така уличните протести, бунтовете и стачките зачестяват.

За разлика от това при рецесиите, които не са причинени от финансови кризи, не се наблюдава подобна тенденция. Според икономистите икономическите спадове, които не са на финансова основа – например ценови шок при петрола – може да се възприемат от избирателите като изключения извън контрола на елитите.

В същото време мерките, които се предприемат за справяне с финансовите рецесии – купуване на дългосрочни активи от централните банки например – са необичайни и могат също да отнемат от доверието в дадено правителство. Спасителните програми, свързани с финансови кризи, също може да са извор на популистки гняв, като финансовите рецесии често са и причина за грозни спорове между кредитори и длъжници, които допълнително се отразяват на обществените нагласи.

Добрата новина от изследването на икономистите е, че популисткия възход, предизвикан от финансовите кризи е временен. Десет години след криза почти всички разглеждани променливи отново се намират на предкризисните си равнища.

Ами в САЩ?

САЩ се намират на около десетилетие от кризата през 2008 г. Ако страната отговаря на модела от миналия век и половина, то политическия й живот би трябвало да се върне към нормалността. Разбира се, това не е така. Защо? Може би защото кризата преди десет години бе толкова тежка, че на политическото стабилизиране му е нужно още време.

И наистина, Голямата рецесия свърши по-рано за някои, отколкото за други. На безработицата й трябваха близо осем години, за да достигне предкризисните си нива. Едва преди пет години нивото на безработица влезе в 5-процентния диапазон. Само през 2015 г. все още имаше два пъти повече дългосрочно безработни, отколкото в навечерието на рецесията.

Като се има предвид бавното възстановяване и все още тегнещите икономически и психологически последствия от Голямата рецесия, няма да е изненада това, че популизмът все още е сила в САЩ.

И все пак, аргумент в подкрепа на отмирането на популизма е провалът на неговите политики да изпълни ангажимента си пред американския народ. Вземете например търговската война на Тръмп с Китай, която не доведе до рязко увеличение на работните места в промишлеността. Дори не намали търговския дефицит. Средният месечен търговски дефицит е бил по-висок през 2018 г. и 2019 г. отколкото през предходните години. И както критиците предрекоха, търговската война понижи средния национален доход, но увеличи цените за потребителите.

Икономическата реалност е мощен политически фактор и ако има достатъчно време, провалът на популистката политика няма да е изключение от правилото.и наистина подобни политики стават все по-непопулярни. В ново проучване на ABC News/Washington Post 56% от допитаните неодобряват начина, по който президентът действа с Китай. Само 35% го одобряват. От своя страна 43% вярват, че подобни търговски и икономически политики увеличават шанса за рецесия, а по-малко от половината одобряват действията на Тръмп на икономическия фронт. В същото време 60% от хората се тревожат, че търговската война ще увеличи потребителските цени.

Така че не се паникьосвайте заради популизма. И не преигравайте. Левицата не трябва да използва като оръжие данъчното законодателство, за да наказва богатите. Десните не трябва да отстъпват от дългогодишния си ангажимент към свободната търговия, свободните пазари, личната отговорност и отвореността си към света. Заплахата от популизма изисква по-обикновен отговор: търпение.