Развиващите се икономики могат да станат двигател на иновациите

Въпреки че големите развиващи се икономики извън Китай и Индия представляват голяма част от световното население и БВП, те генерират незначителен дял от глобалните разходи за развойна дейност и от патентните субсидии. Тези държави също така често задушават предприемачите с обременителна регулация, мудна администрация и неадекватна правна защита.

Все пак тези икономики имат важни предимства. Те имат големи вътрешни пазари и слаборазвити наследствени индустрии и услуги, предлагащи възможности за стартиращи фирми със свежи идеи да обслужват местните клиенти. Много от тях също имат бързо нарастваща потребителска база за цифровите технологии.

Прогнозира се, че интернет населението на Виетнам ще нарасне от 45,5 млн. през 2015 г. до 82 млн. през 2020 г ., а това на Индонезия се очаква да набъбне от 92 млн. до 215 млн. Тези потребители също са силно дигитално ангажирани: средният индонезийски потребител прекарва повече време онлайн - девет часа на ден на компютър или таблет, и четири часа на мобилен телефон - от обикновения китайски потребител.

Освен това тези страни може да имат дълбоки резерви от квалифицирани кадри и иноватори, които в момента са в неформалната икономика. Те може би са фрилансъри, любители изобретатели, които мечтаят да започнат бизнес, самоуки програмисти, които търсят предизвикателство, или домашни иноватори, които творчески модифицират съществуващите продукти, за да отговорят на непосредствените нужди.

За да се възползват от тези предимства и да установят своето собствено пространство в индустриите на бъдещето, много развиващи се страни се нуждаят от промяна в мисленето. Вместо да се съсредоточат върху превръщането си в евтини производствени платформи за богатите нации, а след това нереалистично да се стремят да изградят широко портфолио от високотехнологични индустрии, те трябва да наблегнат на усилването на големите си потребителски пазари и преместването на скритите иноватори във формалната икономика.

Добрите места за започване са спешните обществени потребности, които местните компании могат да обслужват по нови начини, като предоставяне на цифрово здравеопазване и финансови услуги на потребителите и микропредприятията, които в момента нямат достъп. Правителствата могат да стимулират местните иновации чрез отваряне на тези сектори за частни играчи от всякакъв размер и преразглеждане на регулациите и стимулите за иновации.

За да насърчат иноваторите, държавите се нуждаят не само от физическа инфраструктура, като високоскоростни широколентови мрежи. Те също трябва да осигурят достъп до бази данни, така че независимите иноватори да могат да експериментират в реални условия. Правителствата и компаниите трябва да ускорят обучението по програмиране, анализи на големи обеми данни и компютърно проектиране. Публичните партньорства с местни и чуждестранни компании трябва да дадат възможност на скритите иноватори да работят в по-структурирана среда и да участват в корпоративните вериги за доставки.

Иновационните системи на успешните развиващи се икономики през 2020 г. ще бъдат различни от тези, които ги тласнаха напред в ерата на глобализацията след Втората световна война. Страните, които се адаптират към новата цифрова парадигма, могат да се превърнат в следващите световни двигатели за иновации, инвестиции и богатство.