Прагматизмът победи теорията при тазгодишния Нобел за икономика

Второто забележително нещо за тазгодишната награда е видът на научните изследвания, които тя възнагради. Често икономистите се смятат за теоретици, които рисуват криви на търсенето и предлагането на черните си дъски и игнорират сложните реалности на света навън. Но през последните десетилетия се наблюдава широк преход към емпиричен анализ на данни, тъй като въпросът за причината и следствието стана централен за голяма част от професията.

Банерджи, Дюфло и Кремър помогнаха за създаването на една от най-важните нови емпирични техники - случайни контролирани експерименти (СКЕ). Вместо да изучават влиянието, което правителствените програми оказват сами по себе си, те всъщност отиват в бедните страни и създават програмите. Този тип изследвания стават все по-чести. В началото на века само шепа икономически СКЕ бяха публикувани всяка година, а сега броят им е стотици, като те все повече си пробиват път в най-добрите специализирани списания.

Тази тенденция си спечели критици, които твърдят, че СКЕ са склонни да имат слаба статистическа сила и че без солидно разбиране защо програмите, които се изучават, имат съответните ефекти, ще бъде много трудно да се прилагат уроците другаде.

Но Банерджи, Дюфло и Кремър са наясно с тези проблеми и са посветили голяма част от своите изследвания на справянето с тях. Те са работили както за подобряване на достоверността на статистическите оценки, така и за мащабирането на СКЕ за работа в по-широк контекст. Банерджи и Кремър също създадоха теории защо правителствата не успяват да приложат добри политики и защо бедните страни не успяват да се развият, което може да отговори на въпроса защо някои програми работят, а други - не.

В реч от 2017 г. Дюфло отговори на критиците, като предефинира цялата идея за това какво трябва да правят икономистите. Тя оприличи икономистите на развитието с водопроводчици, решавайки проблеми от реалния свят в конкретни ситуации, вместо да търсят обширни универсални разбирания. Тъй като проблемите на бедността се различават толкова много на различните места, икономистите трябва да си изцапат ръцете и да намерят конкретни решения за всеки случай, твърди тя.

Това би било спираща дъха смяна в често тесногръдо и уединено академично поле. Но 46-годишната Дюфло, най-младият икономист, който някога е печелил Нобелова награда, може да покаже накъде се насочва професията – към икономика, която е скромна, прагматична, експериментална и винаги обвързана с реалните проблеми на хората, особено на тези в най-голяма нужда.