Китайската цензура завладява света

Преди 20 години беше сравнително лесно да се отблъсне тактиката на Китай за натиск. Но огромният размер на китайския пазар означава, че западните компании сега са все по-предпазливи да не обидят Пекин. НБА се опита бързо да успокои спора и обидният туит беше изтрит. Същата седмица Apple изтегли приложение, което помагаше на хонконгските демонстранти да избягват полицията. Китай е третият по големина пазар на Apple.

Това са само най-скорошните примери. Други компании, които отстъпиха пред натиска на Пекин са хотелската верига Marriott и авиокомпанията United Airlines, като и двете бяха обвинени в насърчаване на идеята, че Тайван е отделна държава.

Мултинационалните компании може да твърдят, че трябва да стоят извън политиката, но това е много по-трудна позиция за медиите и университетите, за които свободното изразяване и дебатът са фундаментални.

Що се отнася до медиите и академичните среди, Пекин използва както визите, така и пазарния достъп като оръжие. Специалистите, които са изключени от страната, могат да провалят кариерите си. Така че натискът за автоцензура е огромен.

Стимулът да не се обижда китайското правителство се отнася както за организации, така и за отделни лица. Много западни медийни компании имат (или имаха) амбиции на китайския пазар. (Financial Times поддържа уебсайт на китайски език, който в момента е частично блокиран в Китай).

Много западни университети откриха кампуси или съвместни инициативи в Китай. Но значението на китайските студенти като източник на доходи означава, че дори академични кадри, разположени в САЩ, Австралия и Европа, са подложени на натиск.

Преподавател по политика в британски университет неотдавна ми каза, че от университетските власти са го помолили да премахне плакат на танк на площад Тянанмън от стената на офиса си, защото това може да е обидно за китайските студенти. Той отказал. Но самият факт, че молбата е отправена, е показателен.

За момента реакцията на западните институции на китайския натиск обикновено е случайна и импровизирана. Но тъй като проблемът вероятно ще стане по-остър, това трябва да се промени. Опит за изготвяне на някои принципи бе направен в доклад за Hoover Institution, който подчертава необходимостта западните организации да са прозрачни в отношенията с Китай и да изискват еднакво отношение към китайските и западните учени.

Време е на петте „не“-та на Си Дизнпин да бъде отговорено с някои западни „не“-та, включително решително „не“ на ограниченията в свободата на словото.