Опонентите на Марио Драги изместват натиска си към Кристин Лагард

Основните опоненти на последния пакет от стимули на Марио Драги в Европейската централна банка насочиха вниманието си от това да критикуват подновената му програма за изкупуване на облигации към оказването на натиск върху неговата наследничка Кристин Лагард.

Ръководителите на Германската, Френската, Холандската и Австрийската централна банка до един се изказаха през последните дни, призовавайки за промяна на стратегията, след като Лагард поеме поста в ЕЦБ от следващия месец. Те се надяват, че тя ще се откаже от амбициозните стратегии за парично облекчаване на Драги от последните осем години, посочва в. Financial Times в свой материал.

„В настоящата икономическа обстановка няма много смисъл да се постига инфлация от малко под 2%, полагайки големи парични усилия. Нямирам този подход на ЕЦБ за лоша политика“, заяви гуверньорът на Австрийската централна банка Роберт Холцман в интервю за в. Handesblatt, чиято позиция бе и една от най-крайните.

На свой ред в реч в Ню Йорк гуверньорът на Бундесбанк Йенс Вайдман заяви, че централните банки трябва да се придържат към поддържането на ценовата стабилност и запазването на инфлацията в съответствие с поставените цели. Според него, ако тези задължения на институциите се интерпретират прекалено свободно, то това би навредило на тяхната независимост.

Вайдман от години е един от най-отявлените критици на мерките на Драги, които включват отрицателни лихвени проценти и мащабни покупки на облигации в опит да отговори на европейската финансова криза.

Мнозина критици обаче все още не са убедени дали предвид новото икономическо забавяне може да се дълбае още много по това направление. В резултат някои вярват, че Лагард може да се опита да постигне по-тясно обвързване между паричната и фискалната политика, като например чрез покупка на правителствени облигации в замяна на инвестиции в инфраструктурата или в климатичните политики.

Други критици на мерките за парично облекчение на ЕЦБ от своя страна се опитаха да заемат помирителна позиция тази седмица. В изказване от САЩ управителят на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало похвали Драги и заяви, че е време „да се обърне нова страница“ в дебата, който разедини управителния съвет на ЕЦБ.

Въпреки това Вилерой се присъедини към хора от гласове, които призовават Лагард да се заеме с първия стратегически преглед на политиките на ЕЦБ от 16 години насам, след като поеме поста на 1 ноември. „Преразглеждане на нашата рамка за парична политика би било добре дошло при сегашната обстановка“, заяви той.

На свой ред Клаас Кнот – управител на Холандската централна банка, също похвали ЕЦБ, посочвайки, че институцията е успяла да „устои на предизвикателството“ на постоянно ниската инфлация. Но той призова ЕЦБ да промени целта си за инфлация от „близо до, но под 2%“ до диапазон, който ще предостави по-голяма възможност за приемането на по-ниския растеж при потребителските цени.

В скорошен текст, подписан от бивши централни банкери от Германия, Холандия, Австрия и Франция, се атакува открито последният кръг от парично облекчение на ЕЦБ – рядък изблик на обществена критика. В него се посочва, че политиката на ЕЦБ се основава на „погрешна диагноза“ и нарушаване на европейската забрана за парично финансиране на отделни държави.

Това пък накара предшественика на Драги – Жан-Клод Трише, да скочи в защита на своя наследник.

Общественият дебат разпали притесненията във вътрешния кръг на Драги, че противниците подкопават влиянието на паричните стимули и надеждността на самата ЕЦБ.

Петер Прат, доскоро главен икономист на ЕЦБ и близък съмишленик на Драги, обобщи тези страхове тази седмица, посочвайки, че „този вид шумотевица в края на мандата не помага“.