Световната икономика се насочва към криза

Министри на финансите и управители на централни банки от цял свят се събраха между 18 и 20 октомври във Вашингтон за да обсъдят глобалната икономика, която се нуждае от лечение. Повечето казват, че разбират опасностите, но това изглежда спорно. На фона на очевидните факти и необходимостта от промени в политиката, те не показаха особено чувство за неотложност и още по-малко признаци за действие. Подтикнат от обърканата администрация на САЩ, светът може да залитне към следваща глобална рецесия, пише Bloomberg.

Международният валутен фонд отново понижи прогнозите си за растежа. Предвижда се, че глобалният БВП ще нарасне с едва 3% през тази година (спад от прогнозираните през пролетта 3,3%) и с все още вялия темп от 3,4% (намаление от 3,6%) през 2020 г. Икономическата инерция отслабва почти навсякъде, като МВФ нарича това „синхронизирано забавяне“. Ревизираната перспектива вече е най-слабата след кризата преди 10 години, като рисковете в прогнозата са до голяма степен, както казват икономистите, в посока надолу.

Това би било притеснително при всякакви обстоятелства, но перспективата за рецесия при настоящите условия е наистина тревожна. Колебливото възстановяване през последното десетилетие изчерпа конвенционалните инструменти на макроикономическата политика. В много страни - не на последно място САЩ - фискалните стимули и постоянният бюджетен дефицит вдигнаха съотношението на публичния дълг към националния доход. Следващия път правителствата ще откажат да се облегнат толкова силно на допълнително публично заемане, за да повишат търсенето, страхувайки се, правилно или погрешно, от липса на фискално пространство. Паричната политика също е почти изчерпана, като лихвените проценти са или близки до тяхната ефективна долна граница (както в САЩ), или понижени под нея (както в Европейския съюз).

Друго наследство от предишната рецесия и извънредните мерки, предприети за нейното овладяване, e засилена финансова нестабилност. С изобилието от количествени облекчения и свръх ниски лихви, финансовите условия бяха разхлабени, за да поддържат цените на активите, да потиснат доходностите и да засилят търсенето. Мерките бяха необходими, но резултатът е „отвързани” оценки на активите и повишен кредитен риск. Безразсъдно надутите цени на жилищата бяха основна причина за кризата. В много страни те се покачиха отново заради евтиния кредит. Банките увеличиха капитала си след 2009 г., но не достатъчно, за да бъдат сигурни при нов голям икономически спад. Прословутият „омагьосан кръг“ на рисковия държавен дълг и банковата несъстоятелност - признат за основна опасност след 2008 г. - остава в същината си неразкъсан в Италия и други страни.

С всички тези уязвимости на преден план и с малко, ако изобщо, регулаторни варианти за справяне с евентуална криза, президентът на САЩ Доналд Тръмп започна търговска война с Китай и заплаши други страни със същото. Това поразително безразсъдство, необяснимо толерирано от Конгреса, вече нанесе огромни икономически щети, не на последно място на Америка. Ако синхронизираното забавяне се превърне в откровена световна рецесия, правителството на САЩ ще получи заслужено голяма част от вината.

Но отговорността е по-широка. Други държави биха могли да направят много повече, за да се предпазят от тези повишени рискове.

Китай, например, е твърде бавен в справянето с финансовите си дисбаланси. Без съмнение, търговската война на Тръмп направи това по-трудно, но правителството на Пекин не постигна голям напредък в поправянето на своята система за разпределяне на кредити. Под натиск произтичащите финансови уязвимости могат да излязат рязко на повърхността, като последствията ще бъдат не само за Китай. Напоследък Великобритания изглежда, че е склонна да разруши икономиката си и системата на управление в преследването на Brexit. ЕС имаше години, за да оборудва еврозоната с двете основни потребности на единната валута - общ бюджет за смекчаване на рецесиите и функциониращ банков съюз - и не постигна нито едното. Във всяка част на света правителствата се пипкат с реформите, които биха направили икономиките им по-продуктивни и стабилни. Тъй като рисковете нарастват почти навсякъде, политическата нефукнционалност допринася за влошаването на нещата.

Като се има предвид наличната воля, всички тези проблеми са решими. Някои, трябва да признаем, могат да бъдат разрешени с един замах. Рисковете, породени от търговските войни на Тръмп, например, биха се изпарили, ако той просто се въздържа от предизвикването на безсмислени конфликти. Другите са много по-сложни. Намаляването на нестабилността изисква по-интелигентно регулиране, за да се признаят рисковете, които произтичат от постоянно развиващите се финансови системи. Възраждането на макроикономическата политика в свят на устойчиво ниски лихви изисква ново мислене както на монетарния, така и на фискалния фронт. Отговорите ще бъдат намерени и започват да се появяват, но правителствата трябва да ускорят темпото.

Тези въпроси не могат да чакат повече. Световната икономика е в опасно положение и отчаяно се нуждае от по-мъдро и по-ефективно управление. Докато такова не бъде осигурено, рисковете е малко вероятно да се уталожат.