Има риск от възраждане на "Ислямска държава"

И тук, според Сам Хелър, решаващата дума не е на Европа: „Събитията в Идлиб зависят от договореностите между Турция и Русия. От усета на Москва за това какво би било поносимо за турските й контрагенти“.

В края на август турският президент летя до Москва, за да издейства от Путин прекратяване на последната засега офанзива на режима в Идлиб. Новата, според Тома Пиере, вече е реалност: „Струва ми се, че офанзивата вече е в ход. В планините на Латакия вече се водят боеве. Следващата голяма цел на режима е Марат ал Нуман. Това е голям град, разположен на ключовата магистрала между Хама и Алепо. Твърде вероятно е да стане мишена на режима и руснаците в близките седмици.

Все още е рано за мащабно настъпление на Северозапад - сирийската армия няма сили за това, преди да се утвърди в кюрдските територии на изток, смята Фабрис Баланш.

„Но след 3 или 6 месеца, когато сирийската армия се укрепи в Североизтока, ще видим силна офанзива в Идлиб. И, разбира се, в Идлиб имаме към 2 и половина милиона души, повечето от които вече са бягали от Асад (пир Алепо и Дамаск) и не искат да живеят под негова власт. Те ще поискат да преминат в Турция, но Турция не ги иска“, изтъква Баланш.

Както сочи Сам Хелър, 9-дневната турска операция миналия месец успя в това да разбие 5-годишното партньорство на САЩ с кюрдите. Но Турция остава уязвима срещу нова бежанска вълна. И „Извор на мира“ не намали съществено този проблем пред Ердоган, въпреки ограничените териториални придобивки между сирийските градове Тал Абияд и Рас ал Айн.

Фабрис Баланш: „Това са само 3 хиляди квадратни километра -- недостатъчно да заселиш 1 милион, камо ли 2 милиона души. Освен това трябва да имаме предвид, че това е беден район, с незначителни водни ресурси и без градска инфраструктура -- Тал Абияд имаше 20 хиляди жители, а Рас ал Айн - 40 хиляди. Но вместо кюрдите от някои квартали на тези два града и от селата, които са опразнени днес, е напълно възможно да се настанят 100 хиляди души от Идлиб, включително джихадистки семейства.

50 процента от кюрдите от Африн днес са извън областта. На тяхно място - в собствените им села и къщи - се настаниха хора от Идлиб и околностите на Дамаск. Анкара искаше да стори същото в Кобане и Камишли на Североизток. Но не можа, защото настъплението ѝ беше спряно от Русия със споразумението от 22-ри октомври“.

Тома Пиере: „Турците може би се надяваха да вземат и Тал Рифат и Манбидж - два града с предимно арабско население под кюрдски контрол - с намерението да заселят бежанци там. Особено жителите на Тал Рифат, които го напуснаха при кюрдското настъпление преди 3 години. Това навярно бе една от целите на офанзивата, които не бяха изпълнени“.

Така, след третата си военна операция на сирийска земя от 2016-та година до днес, Турция остава зависима от Русия за сигурността по южните си граници. Европа показа за пореден път безсилието си, а Америка - че силата без мяра и преценка е нищо. Според Фабрис Баланш краят на американската интервенция в сирийския конфликт е въпрос на време:

„Днес сигурността на американските войски в Източна Сирия вече не е даденост. Кюрдите са им ядосани, защото бяха предадени от Вашингтон. Американските войници са лесна мишена за всеки който иска смъртта им - за „Ислямска държава“, за иранските милиции. И предполагам, че ако не се изнесат от Сирия в близките седмици, Русия или Иран ще позволят на терористите да ги атакуват. А Доналд Тръмп няма да иска американски войници да умират по време на предизборната му кампания.

Приемем ли тези разсъждения за верни, американците скоро ще отстъпят на Асад ключовите в икономическо и политическо отношение петролни ресурси в Дейр аз Зур.

Досега Дамаск бе зависим от танкерите, пращани от Иран - като този, който бе задържан за известно време в Гибралтар това лято. Но когато сирийската армия овладее тези ресурси, режимът ще стане по-независим и по-силен“, отбелязва Баланш.

А това означава, че в обозримо бъдеще ще трябва да разчитаме не на друг, а на Асад, да се бори с „Ислямска държава“. В това поне, смята Сам Хелър, можем да разчитаме на него:

„Сирийското правителство начело с Башар Асад със сигурност държи твърдо на Източна Сирия и на това да смаже „Ислямска държава“. Дамаск има сериозен опит в контролирането на територии и население, включително и с отвратителни способи. И може да използва същите способи, за да изкорени джихадистите. Дамаск обаче няма техническите способности на американската коалиция. От тази гледна точка, борбата на Асад с „Ислямска държава“ няма да е лесна.