Как да се направи американският капитализъм отново велик?

Можем по същия начин да спорим относно конкретиката на сенатор Рубио, като например дали американските семейства са в състояние да се възползват повече от персонализирани данъчни кредити, отколкото от икономическия растеж, който по-плоският данъчен кодекс и опростената система за отчитане могат да насърчат. Или дали заплатите казват цялата истина за това какъв е халът на американския работник. Или дали, както твърди сенаторът, ключът към активизиране на „бизнес иновациите, пратили американците на Луната преди 50 години“ е наистина администрацията на малкия бизнес.

Тези неща говорят за по-голямото възражение: желанието за скромност.

Резултатите от правителствените промени в американския капитализъм не са обнадеждаващи: закони за минимална заплата, които оставят работниците без работа; субсидирани студентски заеми, които надуват колежанските такси; социални плащания, които помагат за излизане на бащите от семействата.

Често тези промени в крайна сметка навреждат на самите хора, на които се предполага, че трябва да помогнат. Шампионите от Великото общество също предполагаха, че просто побутват американския капитализъм. Както президентът Линдън Джонсън казва за купоните за храна, чe „съчетават най-доброто от хуманитарните инстинкти на американския народ с най-доброто от свободната пазарна система“.

Тези интервенции не се извършвани от глупави хора с лоши намерения. Напротив, те са осъществени от някои от най-големите умове с най-добри намерения.

Така че, когато Рубио и неговите съмишленици се оплакват, че апологетите на капитализма отхвърлят идеите му с лека ръка, това не е, защото смятат него за глупав, а пазарното статукво - за неспособно да се подобри.

Напротив, това е така, защото те не вярват, че политиците, които променят данъчния кодекс в името на общото благо, ще създадат морална икономика. Така е, защото те не вярват, че технократите, които пренасочват капиталовите инвестиции, ще успеят, или че това може да стане без разходи или непредвидени последици. Преди всичко е защото те смятат, че да се довериш на Вашингтон да даде нов и подобрен капитализъм, като накара частните компании да служат на приоритетите на правителството, а не на техните собственици, изисква вяра далеч по-голяма от тази някога поискана от Господ.

Доброволната връзка между купувач и продавач в основата на свободния пазар не е любовта към ближния, проповядвана от Евангелието. Но за да може пазарният успех да зависи от предвиждането на нуждите на другия, тя може би не е толкова отдалечена, колкото си мислим.