Второто десетилетие на 21 век беше страхотно

Второто десетилетие на 21 век беше най-доброто в историята. Доказателствата са неопровержими, пише за Wall Street Journal Йохан Норберг, старши сътрудник в Cato Institute и автор на „Прогресът: Десет причини да очакваме с нетърпение бъдещето”.

Да започнем с Доклада за развитие на Организацията на обединените нации. Определен като предупреждение за неравенството, той омаловажава добрата новина: „Пропастта при жизнения стандарт се стеснява, като безпрецедентен брой хора по света са се отървали от бедността, глада и болестите.“

Световната банка съобщава, че процентът на хората в крайна бедност в световен мащаб е спаднал повече от двойно - от 18,2% до 8,6% между 2008 и 2018 г. Миналата година Световната лаборатория за данни изчисли, че за първи път повече от половината от световното население може да да се счита за „средна класа“.

Напредъкът в здравеопазването бе забележителен. Хората имат по-добър достъп до вода, канализация, здравни грижи и ваксини от всякога. Случаите на малария в Африка са намалели с почти 60% от 2007 до 2017 г., а антиретровирусната терапия е снижила смъртността от HIV/СПИН наполовина.

Очакваната продължителност на живота се е увеличила с повече от три години през последното десетилетие, най-вече благодарение на превенцията при детската смъртност. Според ООН глобалната смъртност за деца под 5 години е спаднала от 5,6% през 2008 г. на 3,9% през 2018 г. Погледът по-назад във времето показва колко далеч сме стигнали. От 1950 г. насам Чад е намалил детската смъртност с 56%, като това е най-лошо представящата се страна. При Южна Корея спадът е с 98%.

Всичко това не е ли за сметка на опустошената околна среда? Не. След определен момент развитите страни започват да замърсяват по-малко. Смъртността от замърсяване на въздуха е спаднала с почти една пета в световен мащаб и с една четвърт в Китай между 2007 и 2017 г., според онлайн публикацията „Светът в цифри”.

Богатите страни използват по-малко алуминий, никел, мед, стомана, камък, цимент, пясък, дърво, хартия, тор, вода, посевни площи и изкопаеми горива от година на година, както Андрю Макафи документира процеса в „Повече от по-малко.“ Потреблението на 66 от общо 72 ресурси, следени от Геоложката служба на САЩ, сега намалява.

Глобалното затопляне остава предизвикателство, но заможните общества са в добра позиция да развиват чисти технологии и да се справят с проблемите на променящия се климат. Годишните смъртни случаи от климатични бедствия намаляват с една трета между 2000-09 и 2010-15 г. до 0,35 на 100 000 души според Международната база данни за бедствията - 95% намаление от 60-те години на миналия век. Това не е заради по-малкото бедствия, а поради по-добрите възможности за справяне с тях.

Прогресът обаче не е гарантиран. Вижте как богатата Венецуела се срина под тежестта на неадекватните политики. Война между големи сили или финансов крах след десетилетие на лесни пари могат да извадят света от релси. Това може да бъде причинено също от безкрайните търговски войни и деглобализацията.

И все пак преживяхме период на популистки подем и геополитическо напрежение, като навсякъде където обществата са отворени и пазарите свободни, учените, иноваторите и бизнесът устояват и постигат по-голям напредък от всякога.

Това е основанието за оптимизъм. Лидери марионетки, грабещи политици и бюрократи педанти вредят на обществата и икономиките. Но човечеството създава по-бързо, отколкото те могат да пропиляват, и поправя повече, отколкото те могат да унищожат.