Русия отново се опитва да пренапише историята

През 1987 г. Съветският съюз и Полша предприеха необичайната стъпка за създаване на комисия за проучване на „белите петна“ в тяхната обща история - тоест чувствителни събития, забранени за обществено обсъждане или фалшифицирани по идеологически причини. Инициативата бе под надзора на комунистическите партии на двете страни. И все пак това беше първото плахо официално признание, че не само историческите събития, но и десетилетията мълчание и лъжи около тях са подкопали доверието между двете държави, пише Тони Барбър за Financial Times.

Според Моравецки последните неудачи на Кремъл включват забраната за руските спортисти заради спонсорирани от държавата допинг програми; разширяването на санкциите срещу Москва заради анексирането на Крим през 2014 г.; това, което той нарече неуспешен опит да се постави Беларус изцяло под руски контрол; резолюция на Европейския парламент, която приписва началото на Втората световна война както на германските, така и на съветските действия.

Използването на историята като оръжие от руския президент, обаче, може да се разгледа в по-широк контекст, след като с наближаването на 75-годишнината от края на Втората световна война в Европа през май Путин не иска нищо да помрачи честванията на съветската победа. Откакто той предприе по-авторитарен стил на управление и по-войнствена външна политика, триумфът от 1945 г. се превърна в крайъгълен камък за легитимността на режима му. Това е успех, който руснаците помнят с гордост през век, белязан от смъртта на милиони в революции, гражданска война, терор и глад, предизвикани от държавната политика.

Второ, Русия е обезпокоена от въздействието на историческата истина върху стабилността на политическите системи, особено на тези, които ограничават свободата. По време на ерата на Михаил Горбачов - последния съветски лидер, а след това и на Борис Елцин - първия президент на възстановената руска държава, Кремъл призна мрачни епизоди от историята на 20-ти век с непозната дотогава и след това честност. Храбростта на Горбачов дискредитира идеологията, която бе в основата на съветската държава и тя се разпадна по-малко от седем години след като той пое властта. Това е урок, научен от Путин, както и от днешните китайски лидери.

При Горбачов съветското ръководство осъди тайния протокол на нацистко-съветския пакт, който стои зад нахлуването на Русия в Полша през септември 1939 г. и анексирането на балтийските държави. По-късно Москва пое отговорност за екзекуциите през 1940 г. на над 20 000 офицери от полската армия, полицаи и хора от интелигенцията в Катинската гора и на други места. Кремъл също така призна за грешка нахлуването през 1968 г. в Чехословакия с цел потушаване на Пражката пролет.

Като позволи на горчивата истина да излезе наяве, Москва проправи пътя за държавите от Централна и Източна Европа да възстановят както националната си история, така и независимостта си след Студената война. Поради тази причина тези държави са разбираемо загрижени от скорошните усилия на пропагандата на Путин да се пренапише историята на нацистко-съветския пакт, Катин и Пражката пролет. През май 2014 г., два месеца след завземането на Крим, Русия прие закон, който забранява "реабилитацията на нацизма" - мярка, използвана на практика, за да наклони историческите дискусии в полза на Кремъл.

Трети момент е, че руснаците и техните съседи наистина имат различен прочит на историята на 20-ти век. В проучване от 2017 г., проведено от Центъра Левада - най-уважаваната руска социологическа агенция, около 45 на сто от анкетираните „напълно или донякъде одобряват“ нацистко-съветския пакт. Само 17 на сто не го одобряват. В Централна и Източна Европа пактът се разглежда като прелюдия към 50-годишен кошмар от страдания под нацисткия и съветския тоталитаризъм.

Като ехо на инициативата от 1987 г. полски и руски учени през 2002 г. създадоха „група за трудни въпроси“, за да разгледат наново отношенията между своите страни през 20-ти век. Пропастта във възприятията беше толкова голяма, че когато издадоха книга под заглавието „Бели петна, черни петна“, те решиха да позволят на полски и руски историци да разгледат от своя гледна точка всяко деликатно събитие.

Дори това беше полезно начинание, защото даде възможност на всяка страна да разбере по-добре гледната точка на другата. Историческата наука, която служи на такава цел, заслужава аплодисменти. Лъжите и изопачаванията в името на държавната власт трябва да бъдат представяни в пълна светлина поколение след поколение.