Инвеститорите трябва да се подготвят за цивилизационен сблъсък между САЩ и Китай

Финансовите пазари приветстваха примирието от миналия месец в продължителната търговска война между Вашингтон и Пекин. Само че „първата фаза“ на сделката не бива да заблуждава никого. Чрез игнорирането на съществени американски оплаквания, включително слабата защита на интелектуалната собственост в Китай, принудителния трансфер на технологии и широко разпространените държавни субсидии, примирието просто подчертава трудността за съгласуване на две коренно противоположни системи, пише за Financial Times Диана Чойлева, главен икономист на Enodo Economics в Лондон.

Това всеобхватно състезание за надмощие между двете държави изисква фундаментално преосмисляне на подхода към глобалните инвестиции. Два въпроса се открояват: кой икономически и политически модел предлага по-висока възвръщаемост и къде основните активи ще бъдат по-сигурни.

Подходът на Китай към епидемията от коронавирус само ускорява това „голямо отделяне“ между действащата суперсила и надигащият се неин конкурент. Бавната реакция на местните служители, очевидно вцепенени от предоставянето на лоши новини на техните всемогъщи шефове в Пекин, подчерта недостатъците на автократичния режим, който е обсебен от стабилността.

Чуждестранните компании ще бъдат разбираемо изкушени да се присъединят към онези, които вече преместиха производството си в страни като Виетнам и Мексико заради американските мита и нарастващите разходи в Китай. В отговор Пекин може да се очаква да удвои усилията си да стане по-самодостатъчен, ако не и доминиращ, в група от високотехнологични сектори, като изкуствения интелект, които държат ключа към бъдещия растеж.

Американските политици признават, че битката с Китай ще се води на технологичната арена - оттам и забраната за Huawei и опитите да накарат Великобритания и други съюзници да откажат на телекомуникационната компания роля в новите им 5G мрежи.

Независимо дали е в технологията, търговията или финансите, разединенето между САЩ и Китай ще бъде дълго и хаотично, но две основни макроикономически последици са ясни.

Първо, глобалната производителност ще пострада, тъй като ефективността на производството се принася в жертва на политическата изгода. Междувременно задълбочаването на взаимното недоверие ще забави научното и технологично сътрудничество.

Сложни трансгранични вериги за доставки биват съкращавани. Това вече се отрази в забавяне на световната търговия, тъй като предприятията реагират на митата и очакват повече пръти да бъдат сложени в колелата на глобалната търговия.

Второ, цените ще се повишат. Първоначално въздействието на митата може да се разглежда като относително коригиране на цените, като по-високите разходи ще изядат част от реалните доходи на потребителите в САЩ. Изследователи от Федералния резерв на САЩ потвърдиха тези ефекти.