Меркел и Макрон - пропуснатият шанс на Европа

Меркел горчиво се оплака, че прекарва цялото си време в лепене на счупените съдове в резултат от преследването на Макрон на грандиозните му проекти. Също толкова острия отговор на френския президент беше, че всички усилия, които е положил, за да стимулира възприемането на глобалните предизвикателства от Европа, са посрещнати с мълчание или обструкции. Те имаха ценна възможност да работят заедно. Сега Макрон не вижда голям смисъл да се ангажира с някой, на когото му липсва политическа посока у дома.

Да се върнем към пролетта на 2018 г. Двамата лидери имаха политическо пространство и капитал. Макрон току-що беше спечелил президентската надпревара през 2017 г. След тежък период Меркел сглоби коалиция, която подкрепи четвъртия й мандат. Тя дълго се бе оплаквала от отсъствието на „сериозен“ партньор, но вече имаше такъв. И двамата бяха видели достатъчно от Тръмп, за да знаят, че Европа трябва да поеме собствените си дела в ръце. ЕС трябваше да започне изграждането на икономически съюз, който да гарантира еврото, и да разработи собствени външна политика и такава за сигурност, тъй като САЩ отстъпиха -  през цялото време контролирайки сприхавия Тръмп.

Нищо не се случи. Макрон стартира своите инициативи. Меркел ги зарови в пясъка, от време на време правейки малка крачка напред, когато натискът ставаше смущаващ. Макрон обличаше френски проекти в европейски дрехи, както биха критикували нейните чиновници. Имаше твърде много пара и не достатъчно смели политически детайли. Париж не го беше еня за по-малките държави от ЕС. Германските избиратели пък не искаха грандиозни схеми.

Може би наистина имаше известна истина в подобни критики. Френските президенти имат навика да чупят посудата. Отговорите на Меркел обаче не предложиха нищо в посока ангажиране. Вместо да представи собствените си планове, Берлин увърташе и загуби скорост. Тези, които слушаха внимателно речта на Щайнмайер в Мюнхен, вероятно са усетили зрънце съпричастност към Макрон.

Може би канцлерът на Германия е искала да запази единството на ЕС. По-цинично погледнато, тя може би е желаела горещо да избегне всичко, което може да дестабилизира вътрешното й положение. Иронията е, че сега тя изглежда по-слаба от всякога, без гаранция, че ще оцелее на поста си след тази година.

Току миналия месец Меркел в интервю за FT определи ЕС като немската "застраховка Живот". Нейният отговор на отделянето от САЩ? „Ние в Европа, и особено в Германия, трябва да поемем повече отговорност.“ Точно това можеше да направи тя през 2018 г. Моментът отмина. Колебанието, или липсата на лидерство, сега ще определи нейното наследство.