Меркел и Макрон - пропуснатият шанс на Европа

Историята е нащрек за извършването на грехове - големи избори с лоши последствия, за които лидерите горчиво съжаляват. Помислете за войната в Ирак. Понякога обаче грешката приема формата на колебание - решението е отложено, изборът е оставен настрана. Тези грехове на пропускането са по-трудни за откриване, но често също толкова разрушителни в своето въздействие. Канцлерът на Германия Ангела Меркел може да се замисли в това отношение, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Февруарската Конференция по сигурността в Мюнхен - ежегодната среща на международните елити в областта, се фокусира върху всеобхватното усещане за отклонение и фрагментация в западните демокрации или „беззападност”, както я нарекоха организаторите. Помислете за натрупването на лоши новини, изразени от войнствения унилатерализъм на президента на САЩ Доналд Тръмп, европейското безсилие пред хаоса в Близкия изток, Brexit и нарастващия политически екстремизъм в европейските демокрации

Трансатлантическото разделение беше изложено на показ. Държавният секретар на САЩ Майк Помпейо излезе с хвалебствие за американския национализъм. Печалбата за Запада се състоеше в защитата на националния суверенитет. Никой друг обаче не трябва да издига суверенитета си преди да получи инструкции от Вашингтон. Тръмп поне е честен в своя фанатизъм.

Американските сенатори и конгресмени бяха в силата си. Демократите - едва криещи страховете си, че партията им може да подари на Тръмп втори мандат, като избере кандидат, който не може да спечели, а международно мислещите републиканци - полу извиняващи се за външната политика на САЩ. Доколкото чух Линдзи Греъм, сенаторът от Южна Каролина, често виждан по телевизионните екрани да защитава Тръмп, засипа с похвали очевидно нетръмпистката идея за мултилатерализма.

Различията между Европа и Белия дом рутинно се възпроизвеждат публично, но отношенията, които наистина се влошиха, са тези между Париж и Берлин. Възрастта и темпераментът винаги са оборвали идеята, че Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон могат да бъдат сродни души. Те можеха да бъдат партньори.

Вместо това връзката се разпадна. Макрон, излязъл на сцената в Мюнхен, прояви нетърпение и неудовлетвореност от инертната в наши дни външна политика на Германия. Меркел беше едновременно физически отсъстваща и вездесъща - несигурният й контрол върху властта беше обект на развълнувани клюки във всеки ъгъл на конференцията. Политически затруднена, тя излъчва презрение към предполагаемата показност на Макрон.

Лидерите на Германия и Франция рядко изхожджат от позицията на споделено светоусещане - силата на митичната ос винаги се е състояла в общи усилия за преодоляване на утвърдени разногласия. Вече не. Сблъсъкът се очерта през ноември на вечеря, организирана от германския президент Франк-Валтер Щайнмайер. Гневните размени на реплики, за които първи съобщи New York Times, са били, по думите на очевидци, извънмерни.