Коронавирусът е глобална криза, а не криза на глобализацията

Фукушима демонстрира каква част от световната верига за доставки на микрочипове преминава през Япония, като много доставчици от по-ниско ниво бяха струпани близо до зоната на земетресението. Но след това, както посочва Уили Ших от Harvard Business School, големите клиенти осъзнаха рисковете и прехвърлиха част от източниците си в Тайван.

Това, което не можаха да направят, беше да се обърнат към домашното производство на чипове. Това щеше да е грешка. Микрочиповете са перфектният пример за това как местната специализация, разпространена по целия свят, създава най-добрите продукти. Най-доброто оборудване за производство на чипове идва от Холандия; най-добрите дизайни на чипове - от САЩ; най-добрите леярни са в Тайван; и така нататък.

Нито пък компаниите, на които печалбата е поставена на карта, могат да се поддадат на заблудата на Наваро, че всички заплахи произтичат от чужбина. Уязвимостта на Америка към урагани и наводнения се демонстрира многократно. Следващата криза може да започне навсякъде.

Това не трябва да отрича стойността на сближаването на производството с търсенето. В шивашката промишленост бързото реагиране на променящите се вкусове и напредъка в технологиите са сериозно основание за „по-близко“ производство. Levi's внедрява напълно автоматизирана технология за довършване на дънките си с лазери. Този 90-секунден процес, завършван близо до крайния пазар, преди използваше работник в страна с ниски заплати за половин час.

Компании като Levi's доближават производството до търсенето, за да дават на клиентите това, което искат, а не за да намаляват рисковете от международната търговия. Те не практикуват добро глобално гражданство чрез „връщане на работните места у дома“. Какво е дом? Големите, модерни компании имат клиенти, служители и акционери по целия свят.

Това, че глобалните компании не са творения на никоя държава, е повод за атака от критиците на глобализацията. Но ако вярваме, че компаниите имат отговорности към всички свои заинтересовани страни, наистина ли искаме тези отговорности да варират в зависимост от това къде са се родили тези заинтересовани страни?

Това би било неморално. Добродетел, а не порок е, че глобалните компании изграждат отношения с взаимна изгода, като не спазват границите. Глобализацията обвързва съдбата ни.

Това, че тези връзки ни правят колективно по-богати, е очевидно, като се има предвид, че страните, които прегърнаха глобалната търговия, заедно с образованието и инвестициите, са най-проспериращи. Възходът на глобализацията след 1990 г. съвпада с процеса на извеждане на над милиард души от крайната бедност. Нито правителствата, нито компаниите трябва да загърбват това наследство заради коронавируса.

Дори в настоящата криза глобализацията може да направи света по-безопасен. Това, че националните икономики са слети чрез съединителната тъкан на глобалните компании, означава, че всяка страна има егоистичен интерес да помага на другите. Това е източник на стабилност, която антиглобалистката реторика може само да подкопае.