Новият британски бюджет е добре дошло разходно усилие

Британският финансов министър от по-малко от месец Риши Сунак направи точно това, за което беше назначен от премиера Борис Джонсън. Той изпълни ангажиментите за повишаване на държавните разходи, особено за инвестиции, и "подкрепи” икономически по-изоставащите региони на страната. Той също така излезе с разумна реакция на коронавируса, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Фактът, че тази изгряваща звезда на консерваторите е блестящ син на имигранти от Индия показва традиционното предразположение на партията към свежи таланти. Тази гъвкавост се показва още повече в отхвърлянето от бюджета на това, зад което партията стоеше при Дейвид Камерън и Джордж Озбърн. Изчезнаха строгите икономии и малкото правителство: това сега е партия на големите разходи и голямото правителство. Програмата е „социален национализъм“.

Министърът правилно започна с Covid-19. Той отбеляза тясната координация с приветстваните мерки на Английската централна банка. Но има някои неща, които правителството може само да направи. Държавата е защитник и застраховател от последна инстанция. Пандемията е точно това, с което държавата съществува, за да се справи. Сунак обеща на Националната здравна служба „каквито и да са допълнителни ресурси“, от които има нужда. Благодаря на господа, че Великобритания, както и други цивилизовани страни, осъзнава, че здравето е обществено благо от най-голямо значение. Никога не трябва да позволяваме хората да не могат да отидат на лекар или в болница поради липса на пари, особено по време на епидемия от силно инфекциозно заболяване.

Като цяло Сунак заяви, че заделя 7 милиарда британски лири за подкрепа на хора и предприятия, 5 милиарда за подпомагане на Националната здравна служба и други публични услуги, и допълнително фискално разхлабване в размер на 18 милиарда паунда в подкрепа на икономиката - общо 30 милиарда паунда. Това представлява цялостно фискално разхлабване от около 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт.

Никой не знае дали тази сума ще бъде достатъчна. Никой не знае в каква посока ще поеме болестта. Никой не знае колко ще навреди на икономиката. Сунак е прав, че шокът би трябвало да бъде „временен“. Но временният шок може да има трайно увреждащи ефекти, ако реакцията не е достатъчно силна и упорита. Коалиционното правителство от 2010-15 г., уви, не беше единственото, което не успя да разбере това след глобалната финансова криза през 2008 г. Можем да се надяваме това правителство да го разбере и да предприеме необходимите здравни и икономически действия, за да може страната да преживее този шок колкото е възможно по-успешно.

Макар епидемията от коронавирус да е непосредственото безпокойство, поразителната характеристика на новия подход на правителството е описана доста директно от Службата за бюджетна отговорност (СБО): „Правителството предложи най-голямото фискално разхлабване след предизборния бюджет от март 1992 г... В сравнение с базовата ни прогноза преди мерките, решенията на правителството увеличават бюджетния дефицит средно с 0,9% от БВП през следващите пет години и добавят 125 млрд. паунда (4,6% от БВП) към нетния дълг на публичния сектор до 2024-25 г."