Финансовата криза започва да изглежда като реална възможност

Голям въпрос надвисва. Знаем, че коронавирусът ще се разпространи, вероятно заразявайки във времето по-голямата част от глобалното население. Знаем, че икономическият срив, който може да причини, ужасява всяка борса в света. И знаем, че в стремежа си да овладеят паниката най-мощните регулатори в света „гръмнаха с базуките“, пише Патрик Дженкинс за Financial Times.

Това, което никой не знае - след една от най-лошите седмици за финансовите пазари в историята - е дали Covid-19 ще се превърне от опасност за здравето и произтичащия от това пазарен спад в пълномащабна финансова криза.

Последният път, когато имаше такава щета за пазарите, банки като Northern Rock и Bear Stearns бяха на ръба на колапса. Те се оказаха предвестници през 2007 г. на далеч по-голямо бедствие: през 2008 г. световната банкова система трябваше да бъде спасявана на цена от стотици милиарди долари. Последствията за политиката и икономиката все още могат да се усетят по целия свят.

Добрата новина е, че банките днес са обективно в много по-добра форма, отколкото при кризата преди 12 години. Регулаторните гаранции, въведени след 2008 г. - много по-високи капиталови изисквания, големи буфери за ликвидно финансиране и по-строги режими за надзор - дадоха увереност на инвеститорите в солидността на банките.

Но миналата седмица имаше признаци, че тази увереност се пропуква. В четвъртък, на фона на най-лошата търговска сесия във Великобритания и САЩ след Черния понеделник през 1987 г. (вече подобрена – бел. прев.), индексът Stoxx Europe 600 Banks падна с 14 на сто до ниво, невиждано от края на 90-те години. Спадът беше значително по-голям от 11-процентния спад на европейския пазар като цяло.

Предвид защитните мерки в системата, това изглежда ирационално. Но има много причини, поради които очевидно паническата разпродажба на банкови акции в крайна сметка може би е логична.

Първо, помислете за тежките стрес тестове, които регулаторите използват, за да ни уверят в сигурността на банките. Миналата седмица те внезапно изглеждаха доста слаби. „Стресовият сценарий“, на който бяха подложени банковите баланси от европейските регулатори в началото на годината, включваше 25% спад на пазара на акции - вече надминат в много региони. Английската централна банка (АЦБ) проведе през миналата година стрес тестовете, базирани на стойност на индекса на волатилността Vix от 41. Това звучеше крайно, след като индексът се движеше около 12 в началото на годината. Миналата седмица той надхвърли 75 пункта.

С лош тайминг регулаторите облекчават правилата през последните месеци. Федералният резерв на САЩ олекоти изискванията за капитал, ликвидност и стрес тестове за всички, освен осемте най-добри кредитори в САЩ. В Европа нова капиталова директива позволява на банките да използват форми на дълг, а не само собствен капитал, като част от своите капиталови съотношения.

САЩ също така никога не бяха прилагали глобални стандарти за така наречените антициклични капиталови буфери - допълнителни резерви за лоши времена. Великобритания и няколко други европейски държави обаче имаха буфери. И логично АЦБ и Европейската централна банка миналата седмица заявиха, че сега те трябва да бъдат развързани, освобождавайки повече капацитет за отпускане на заеми. Но буферите не бяха големи и биха могли да се стопят много преди да знаем колко лоша ще бъде тази криза.

Все още не е ясно колко тежко кредиторите ще бъдат засегнати от въздействието на Covid-19. Сега балансите на банките са изложени към пазарите далеч по-малко, отколкото преди 2008 г., но хедж фондовете и другите мениджъри на активи с експозиции са големи кредитополучатели. В същото време петролните фирми, авиокомпаниите, както и секторите на хотелиерството и здравеопазването, спешно изтеглят кредитни линии.

Ако коронавирусната криза се превърне в кредитна, загадката ще бъде как ще реагират регулаторите: политиките на централните банки за все по-голям дълг през последното десетилетие все повече изглеждат като част от проблема, а не като решение.

Институтът за международни финанси обяви през януари, че общият дълг в световен мащаб е напът да достигне рекордните 257 трлн. долара до края на март, с 50 на сто повече, отколкото през 2008 г. Конвенционалната икономическа теория гласи, че ако лихвените проценти останат ултра ниски, заемите може да нараснат относително безпроблемно, защото ще останат лесни за обслужване.

Заплахата от глобална рецесия тази година обаче разрушава тази самодоволна перспектива. МВФ предупреди миналата есен, че предвид крехките печалби и високите нива на задлъжнялост, 40 на сто от световните корпоративни облигации - или общо 19 трлн. долара - няма да могат да бъдат обслужвани дори при срив, който е два пъти по лек от онзи през 2008 г. Финансовата криза започва да изглежда като реална възможност.