Америка на Тръмп заплашва ядрения мир

Вашингтон обърна внимание на притесненията на съюзниците. След като американските президенти се тревожеха от това тогавашната Западна Германия да се сдобие с ядрена бомба - а те се тревожеха много - отговорът беше да се предложи ядрена гаранция. „Разширеното възпиране“ осигури на членовете на Атлантическия алианс място под американския ядрен чадър. Същите гаранции бяха дадени на Япония и Република Корея чрез двустранни договори за отбрана. 

Нито една от тези договорености не беше съвършена – вижте съпротивата на Индия, Пакистан, Израел и наскоро Северна Корея. Някои от споразуменията бяха компрометирани от продължителни измами от руска страна, за което тя не бе подобаващо подведена под отговорност. Съществената архитектура обаче осигури едновременно мярка за стратегическа стабилност и предвидимост в отношенията между свръхсилите, както и спирачка за всеки, който би поискал да се присъедини към клуба. Това беше рамката, в която Южна Африка, Украйна, Казахстан и Беларус с готовност демонтираха ядрените си арсенали в началото на 90-те години.

Тръмп казва, че администрацията му не вярва в мултилатерализма. Неговата политика „Америка на първо място” не позволява договори, които ограничават американската национална сила. По тази причина той не е готов да предложи солидни гаранции на съюзниците.

Така силите, които ограничаваха, ако не предотвратяваха, разпространението отслабват. Подписалите Договора за неразпространение на ядрените оръжия насрочиха преглед, който да отбележи 50-годишнината на документа. Идеята беше да се засилят неговите разпоредби. При липса на американска ангажираност усилията са обречени.

Вместо това и САЩ, и Русия модернизират арсеналите си. Китай пък получи картбланш да остане изцяло непрозрачен относно ядрените си оръжия и да отхвърли всякакви ограничения за тяхното разрастване.

Каналите за комуникация между САЩ и Русия, за да се избегнат злополуки или грешки, бяха затворени. Пакистан увеличава своите ядрени запаси, а Северна Корея може да поднови ракетните тестове. Иран обогатява повече уран и скоро ще бъде близо до използваема ядрена бомба.

Приятелите на Америка правят свои собствени изчисления дали разширеното възпиране вече има истинско значение. Няма причина да очакваме голямо втурване към ядрените лаборатории, но помислете за 5 или 10 години напред. Когато френският президент Еманюел Макрон говори за „европейско“ възпиращо средство, независимо от САЩ, той експлоатира страховете на много американски съюзници. Япония или Южна Корея може да се нуждаят от по-малко от година за изграждането на ядрена бомба. Истинското безумие във всичко това е, че, както Кенеди добре разбра, никой не може да загуби повече от САЩ от повсеместните ядрени оръжия.