Успешен ли беше експериментът на Швеция с отрицателните лихви?

Ингвес казва, че шведските банки са се справили по-добре от тези в еврозоната, тъй като липсата на лоши заеми и по-ниските разходи са оставили възвръщаемостта на собствения им капитал сравнително висока. Дори и тук вече има облекчение. Йохан Торгеби, изпълнителен директор на една от най-големите местни банки - SEB, казва, че кредиторите, замесени с облигациите, се "борят години наред" и нарича края на отрицателните лихви "добра новина". Той добавя: „Всъщност така и не разбрахме какъв ефект има отрицателната доходност върху [стимулирането на] потреблението.“

Той не е сам. Едно от обясненията, които Riksbank даде за решението си да прекрати отрицателните лихви, беше, че обществеността имаше проблеми с разбирането на политиката и смяташе, че тя е „странна“.

Банките предоставят 80 на сто от заемите на европейските компании и домакинства, което ги прави основният канал за пренасяне на лихвена политика към по-широката икономика. Асоциацията на германските банки заяви в неотдавнашен доклад, че отрицателните ставки са стрували на заемодателите от еврозоната общо 25 милиарда евро, откакто бяха въведени. "Тази тежест намалява рентабилността на банките и в крайна сметка дори ще ограничи тяхната кредитна способност", предупреди асоциацията.

Голяма част от дебата за отрицателните лихви се върти около идеята за „преломната ставка“, под която кредитната активност от страна на банките е потисната и започва да намалява.

Изследване, публикувано миналата година от икономистите от Принстънския университет Маркус Брунермайер и Ян Коби, установи, че много от ползите от отрицателните ставки идват в началото - като печалби при цените на активите и банковите баланси - докато негативните странични ефекти продължават по-дълго.

Банковото кредитиране в еврозоната обаче се свиваше, когато ЕЦБ за първи път намали лихвите под нулата през 2014 г. и оттогава се възстановява. Кредитирането за домакинствата е нараснало с повече от 12 на сто от началото на отрицателните ставки, докато корпоративното кредитиране се е покачило с 3 на сто. ЕЦБ също така предприе действия за смекчаване на удара върху банковия сектор, включително „двустепенна“ депозитна система, която освобождава от отрицателни лихви част от парите, които банките държат при нея, като същевременно им предлага заеми с негативни ставки, за да стимулира кредитирането.

Спестителите са сред големите губещи. С повече от 13 трлн. долара облигации, които се търгуват при отрицателна доходност, все по-голям брой пенсионни фондове, застрахователни компании и банки се борят да генерират достатъчна възвръщаемост, предизвиквайки съмнения относно някои бизнес модели.

Ингвес признава, че шведските застрахователни компании са силно изложени на фондовите пазари, за разлика от много от техните европейски конкуренти. Докато акциите се покачваха, нямаше проблеми. „Но ако в бъдеще фондовият пазар спадне, рисковете нарастват и това увеличава риска в системата като цяло“, добавя той.

Изабел Шнабел, германската икономистка, която наскоро се присъедини към борда на ЕЦБ, казва, че критиката към политиката за монетарно облекчаване на централната банката в нейната страна „твърде често се съчетава с претенции и обвинения, които всъщност нямат основание“. Докато средният германски спестител е загубил 500 евро поради отрицателните ставки, средният кредитополучател е с 2000 евро по-добре, като общите печалби надвишават загубите, а и Берлин спестява милиарди евро лихвени плащания, изтъква тя.