Успешен ли беше експериментът на Швеция с отрицателните лихви?

Това е най-големият експеримент в паричната политика на съвремието. Такъв, който раздели икономисти, централни банкери и политици. Сега, когато Швеция преустанови петгодишния период на отрицателни лихвени проценти, започва сериозната работа по установяване дали той е сработил, пишат за Financial Times Ричард Милн и Мартин Арнолд. 

Шведската Riksbank, най-старата централна банка в света, беше първата, която направи основната си ставка по обратното изкупуване - при която търговските банки могат да заемат или депозират пари при нея, отрицателна в началото на 2015 г., за да предотврати дефлацията. Ставката се върна на нулата през декември.

Краят на шведския експеримент се наблюдава със засилен интерес не само от онези централни банки, които все още имат отрицателни лихви, като Европейската централна банка (ЕЦБ) и Японската централна банка (ЯЦБ), но и от властите и икономистите по света, обмислящи как да отговорят на следващия икономически спад с ограничени муниции за стимулиране на икономиката.

За мнозина все още е рано да се преценява дали отрицателните проценти са сработили или са причинили трайни щети на икономиката и финансовия сектор. Якоб Карлсон, главен изпълнителен директор на шведския животозастраховател Lansforsakringar Liv, няма съмнения. Той определя отрицателните ставки като „грешка“, като твърди, че те принуждават хората да спестяват по-малко и да харчат повече. „Рано или късно ще трябва да платим сметката за този експеримент с изкуствено наложени отрицателни ставки“, казва той.

Банките от еврозоната казват, че са платили 25 милиарда евро в отрицателни лихви на ЕЦБ, след като тя намали ставките под нулата през юни 2014 г., подяждайки и без това слабите им печалби. Други области на финансите също изпитаха напрежението - нидерландските пенсионни фондове едва избегнаха намаляване на плащанията към пенсионерите миналата година, като правителството се намеси, за да разхлаби правилата.

"ЕЦБ, Федералният резерв на САЩ и цялата общност на централните банки наблюдават много отблизо какво се случва в Швеция. Това е интересен емпиричен пример", казва Гунтрам Волф, директор на аналитичния център Bruegel в Брюксел.

„Истинският въпрос е дали промяната на лихвените проценти от отрицателни към нулеви влияе върху инфлацията и икономическия растеж“, допълва той.

Отрицателните ставки обръщат принципите на финансите с главата надолу, като принуждават търговските банки да плащат, за да съхраняват пари в централната банка, а не да печелят лихви от депозитите си. В същото време на някои страни и компании им бе плащано, за да заемат. Наскоро някои хора в Европа започнаха да плащат за депозиране на големи суми пари в банки, докато ипотечните кредитополучатели в Дания получаваха пари от жилищните си кредити, вместо да се налага да плащат лихва.

Идеята, която стои зад тази обърната политика, е да се насърчат банките да отпускат повече заеми, вместо да държат парите си в централната банка, като по този начин стимулират икономиката, като намаляват разходите за финансиране на компаниите и домакинствата. Дания, еврозоната, Япония и Швейцария продължават да имат отрицателни лихви, но все още се събират доказателства дали това работи - и с какви странични ефекти.