Успешен ли беше експериментът на Швеция с отрицателните лихви?

ЕЦБ, която миналата година намали лихвения процент по депозитите при нея до ново дъно от минус 0,5 на сто, твърди, че без действията й икономиката в еврозоната днес би била с почти 3% по-свита и с 2 милиона работни места по-малко. „Ясно е, че всички ще гледат какви изводи се правят от обръщането на паричната политика в Швеция, но аз не бих правила никакви заключения, що се отнася до нашите политики“, заяви през февруари президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

Тя обаче обеща да проучи страничните ефекти от отрицателните проценти като част от стратегическия преглед на паричната политика на поверената й институция. „Колкото по-дълго остават в сила нашите приспособителни мерки, толкова по-голям е рискът страничните ефекти да станат по-изразени“, каза тя пред Европейския парламент.

Управителят на Riksbank Щефан Ингвес твърди, че отрицателните лихви са били успешни в Швеция. Той приема, че ако бяха продължили за неопределено време, те можеха да окажат пагубно въздействие, поставяйки въпроси пред политиците относно бъдещата им стойност.

През 2015 г. Riksbank въведе негативни ставки не поради слаб растеж - брутният вътрешен продукт в държавата членка на ЕС се увеличи нея година с 4,4% - а поради риска от дефлация. Инфлацията спадна за кратко под нулата през 2014 г. и се върна към целта на Riksbank от 2% едва в края на 2017 г., когато репо процентът в Швеция беше на рекордното дъно от минус 0,5%.

„Инфлацията всъщност се завърна. Така че в това отношение, преминаването към отрицателни лихви сработи“, посочва Ингвес, подчертавайки, че количественото облекчаване - купуването на държавни облигации - също е помогнало. „Проблемът за нас не бе да останем на негативна територия за по-дълго, отколкото ни се налагаше“, допълва той.

Riksbank беше в подобна ситуация и преди. Решението й от 2010-2011 г. за повишаване на лихвите след финансовата криза беше внимателно проследено. В този случай тя обърна курса и скоро намали ставките, като получи обвинения в „садомонетаризъм“ от Нобелови лауреати за икономика и вдъхнови Фед да забави паричното си затягане.

Сега отново се задават въпроси, след като Riksbank повиши лихвите, докато шведската икономика се забавя и инфлацията спада. Ингвес е категоричен, че в свят, обгърнат от икономическа несигурност, „ако изборът е между нулеви или леко отрицателни лихви, то нулевите са добър вариант“. Той твърди, че тъй като растежът на Швеция през последните години е по-силен от този в еврозоната, „изобщо не е странно, че леко се дистанцираме от валутния съюз“.

И все пак някои икономисти твърдят, че Riksbank може да бъде принудена да се върне на отрицателна територия, ако икономиката отслабне или рязкото спадане на инфлацията продължи - през януари годишният темп се понижи от 1,7 на 1,2 на сто на фона на ниските цени на енергията.

След пет години провеждане на политика на отрицателни лихви гуверньорът на Riksbank идентифицира няколко области, които според него могат да създадат дългосрочни проблеми. Начело в списъка е банковата система, където критиците твърдят, че отрицателните проценти биха могли да отслабят вече затруднените институции, обезкуражавайки кредитирането и подтиквайки спестителите и компаниите да трупат кеш.

Дитмар Шаке, директор по продажбите на Burg-Wächter, казва, че като странична последица най-големият производител на сейфове в Германия се е възползвал от увеличените с една трета продажби, тъй като депозитната ставка на ЕЦБ е под нулата. „Клиентите предпочитат да държат парите си у дома, а не по банкови сметки, които стряскат с негативните си лихви“, добавя той.